Открадни си свят [bg]

Тук имаше същества от всички краища на „Изобилие“, същества с най-различни черти и форми. Ееб Алтецианката, една от младшите шаферки на Мейвис, се забавляваше, като пренасяше другите шаферки на гръб, нагоре-надолу по стълбите. Тук беше Дагоберт Муун, с неговото космато палто и с неговия неразделен спътник Годфри Биле. Никой не беше по-доволен от господин Муун, задето се бяха измъкнали от нежеланата опека на капеланците. Той разполагаше със сбирка на всички порнографски издания на борда и контролираше тяхното разпространение от една пещера над Просперитет. Бледият, умислен господин Билс носеше цял наръч списания със себе си, акуратно подредени в найлонови торбички, и ги предлагаше тайно на посетителите.

Тук бяха и жените от Литъл Фоксборн с техните големи, плоски шапки и развълнувани коментари.

— Мазето на Филен — рече госпожа Гудселф с тон на човек, който знае всичко.

— Целият този кораб е едно мазе, ако питате мен… — добави Натали Шу.

Прозорецът показваше безкрайни житни поля, над които се носеха, сякаш бяха в разпръскващ семена селскостопански вертолет. Междувременно „хвърчащото куче“ на Мейвис подхвана „Сватбеният марш“, но на висок, дразнещ тон. Ееб затръби гръмогласно, а кумът замахна към „кучето“ с белите си ръкавици, но то се измъкна пъргаво и дори успя да му се изпърди в лицето. Мейвис избухна в буен, жизнерадостен смях. Всички предлагаха да се чукнат със Свен, който не отказваше никому.

Рори стоеше зад барплота като рицар, изправен пред вярната си армия.

— Всичко това ще свърши със сълзи — предсказа той. — Цялата тази шумотевица и глъчка.

Капитан Джут го потупа по рамото.

— Важното е купонът да тече, приятелю — подхвърли му тя.

Табита за първи път присъстваше като официално лице на сватба. Знаеше, че ще се справи, каквото и да се изисква от нея. Беше си смръкнала няколко бели кристалчета преди да пристигне, за да е сигурна, че ще е в добро настроение. Носеше черно яке, плътно прилепнали панталони и тясна черна жилетка, без нищо под нея. Беше закопчала с щипка една островърха шапка на рунтавата си глава.

Тя се подпря на бара, заслушана в онези, които бяха успели да се промушат покрай Кени и сега й говореха. Прегръщаше с една ръка Саския Зодиак, с другата стискаше голяма халба с бира. Саския почти не говореше, предпочиташе да се забавлява, като сгъва салфетки и след това ги раздава на децата. От време на време поглеждаше към господин Билс, който обаче бе твърде погълнат от слушателите си. Изглежда й напомняше за някого.