Драконите на сломеното слънце [bg]

Лора го погледна несигурно.

— Определено изглеждаш като Тасълхоф. Но за последно съм го виждала, когато още бях малко момиченце, а и всички кендери така или иначе си приличат, пък и няма никакъв смисъл! Тасълхоф Кракундел е мъртъв от трийсет години!

Тас тъкмо се канеше да й обясни всичко за Устройството за Пътуване във времето, за Физбан и за това, как е нагласил устройството погрешно, така че вместо в началото е пристигнал в края на първото погребение на Карамон — ала в гърлото му бе заседнала толкова голяма буца, че така и не успя да проговори.

Очите на Лора се насочиха към стълбището на Странноприемницата. Тя отново заплака и скри лице в шепите си.

— Хайде, хайде — рече Тас и я потупа по рамото. — Скоро ще дойде Палин. Той знае кой съм и ще изясни всичко.

— Палин няма да дойде — изплака Лора. — Не мога да му изпратя вест. Твърде опасно е! Собственият му баща е мъртъв, а той не може да присъства на погребението. Жена му и добрата ми сестра няма как да напуснат Хейвън, понеже драконът е завардил пътищата. Само аз съм тук да кажа сбогом. Твърде трудно е! Не мога да го понеса!

— Ама защо, разбира се, че Палин ще дойде — увери я Тас, като се чудеше какъв ли дракон е завардил пътищата и защо. Канеше се да попита, ала в ума му се бореха твърде много мисли и въпросът така и не успя да се вреди. — В Странноприемницата е отседнал един млад вълшебник. Стая Седемнайсет. Името му е… е, забравих му името, но ще го изпратиш до Кулата на Върховното чародейство в Уейрит, където Палин е водач на Ордена на белите мантии.

— Каква кула в Уейрит? — каза Лора. Беше престанала да плаче и изглеждаше объркана. — Кулата я няма, изчезна, също като онази в Палантас. А Палин беше водач на Академията за чародеи, но сега дори това не му е останало. Драконесата Берил унищожи академията преди почти година, горе-долу на тази дата. И няма никаква стая Седемнайсет, не и откакто построихме Странноприемницата за втори път.

Тас бе толкова зает да си припомня фактите, че не я слушаше.

— Палин ще се отзове веднага и ще доведе със себе си Даламар, а с него и Джена. После ще изпрати човек до лейди Кризания в Храма на Паладин и до Златна Луна и Речен Вятър в Кю-шу и до Лорана и Гилтас и до Силваношей в Силванести. Съвсем скоро ще пристигнат, така че трябва… трябва…

Гласът на кендера постепенно заглъхна.

Лора се взираше в него така, сякаш внезапно му бяха поникнали две глави. Знаеше за какво става дума, понеже някога беше виждал как на един трол му пониква втора глава, а тогава почувства съвсем същото изражение и на собственото си лице. Лора започна да отстъпва, без да откъсва очи от Тас.