![Мечове в леда [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/4/7/mechove-v-leda-antologiya-na-svremennoto-blgarsko-fentzi-bg-download.jpg)
Мечове в леда [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg]
- Автор: Димитров Иван, Мирчев Василь
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Мечове в леда [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg]». Краткое содержание книги:
Магии, битки, приключения, подвизи, предателства – всичко това ви очаква на страниците на Мечове в леда!
Съдържание Предговор – Александър Драганов (предговор) – стр.4 Сказания за Ледената Планина – Александър Драганов – стр.6 Лихварят – Александър Драганов – стр.37 Кулата в Леденото Езеро – Бранимир Събев – стр.77 Златният Вълк – Васил Мирчев – стр.111 Пратка от Египет – Иван Димитров – стр.130 Сянката на Магьосника – Станьо Желев – стр.161 Подменена Приказка – Яна Маркова – стр.193
Изпаднал в паника, Гарет вдигна меча и с отчаян вик замахна към нападателя, който падна на колене в снега, изненадан от проявата на съпротива. Ударът на Гарет бе вял и непремерен, но ръждивото острие се заби във врата на преследвача му. Кръв шурна наоколо и обагри снега. Нападателят се сви в агония върху пряспата и започна да се дави.
— Проклет да си! — изкрещя втория преследвач, който се спусна срещу младежа.
Гарет се ужаси още повече и това му вдъхна нов стимул за бягство. Залитайки, той пое надолу по склона, надявайки се да се измъкне и да открие Будика.
Другият преследвач бе плътно зад него и го хвана за наметалото. Гарет извика и се обърна да го удари, но в този момент усети адска болка в хълбока си. Последвалият шок го парализира. Преследвачът също стоеше като закован. Гневът и омразата дотолкова го бяха заслепили, че дребничкият човек от града не бе вярвал, че е способен на такова нещо. Объркан, той се спусна да помага на Гарет, но младежът бе толкова паникьосан, че го изрита. Преследвачът залитна и се катурна назад.
Гарет изкрещя от болка и извади окървавената секира от раната. Отпусна се на земята и се загледа в сивите облаци, които настъпваха подобно на армия, готова да помете противника си. Със затъпени от болката сетива дочу далечните викове на преследвачите и кучетата. Глъчката се отдалечаваше и отстъпваше на симфонията на вятъра в гората. Ловът изглежда беше приключил.
Младежът се надигна и пое нагоре, държейки се за раната, която кървеше обилно. Установи, че човекът е разбил главата си в един изпъкнал над снега камък и го съжали. И двамата бяха изплашени до смърт, единият защото бягаше, а другият просто не знаеше какво прави. Втренчи поглед малко по-нагоре, където другият му противник още се гърчеше в снега, кашляйки кръв. Гарет извърна поглед отвратен от себе си и закуцука нагоре сред дърветата.
Едва си пробиваше път, а силният вятър го повали на няколко пъти. В един момент изгуби представа за реалността. Падна на колене пред една пещера, пред която изваяна от лед гордо стоеше статуя на вълк. Реши, че е започнал да халюцинира от загубената кръв. Но после се приближи до статуята и установи, че всъщност е истинска. „Обитателите“, помисли си той.
Със сетни сили се довлачи до пещерата да намери прикритие от бурята. Мракът го обгърна, след което нахлу и в съзнанието му.
— Гарет! Гарет!
Будика крещеше, ала Рандал я задърпа за ръката.
— Остави! Ще ни хванат, няма как да се върнем за него. Хайде.
Будика бе готова да хукне след търкалящият се младеж, но видя силуетите, които се приближаваха. Част от тях хукнаха след Гарет. Сърцето й се изпълни с ужас, ала нямаше какво да направи, Рандал я дърпаше все по-ожесточено. Искаше й се да изостави всичко и да се предаде, за да бъде заедно с Гарет. Това щеше да бъде красива смърт. Двама влюбени умират заедно, убити от света, който ги мразеше. В този момент обаче една стрела се заби в дървото до нея и тя инстинктивно се хвана по-здраво за Рандал.
Някак си траперът успя да се изплъзне на преследвачите, прекарвайки Будика през опасни и заледени пътеки. Бурята обаче ги застигна. Накрая достигнаха планинска хижа на два етажа, иззидана от камък и дърво.
— Тук ще се скрием до сутринта.
— Ще ни хванат — Будика вече съжаляваше, че изобщо бе тръгнала.
— Има тайник, който не могат да открият. Никога не го откриват — извика й Рандал през силния вятър, който едва не ги събаряше. — Продължим ли, бурята ще ни убие.
Рандал извади връзка ключове и отвори вратата на хижата. Озоваха се в голям салон с дървен под, на който бе изографисан огромен кръг, подобен на този, който се ползваше в ритуалите. Това изненада Будика, но нямаше време за размишления. Рандал я заведе в дъното на салона, където имаше фалшива стена и отвори тайник със стълбища, водещи надолу към малка стаичка под салона. Той натика Будика вътре и затвори вратата след нея. После се върна обратно да напали камината и да приготви масата. Всичко трябваше да изглежда, сякаш хижата работи от доста време насам.
В камината вече гореше огън и Рандал палеше факлите на втория етаж, когато по вратата се чу силно тропане. Той слезе в салона и хладнокръвно отвори вратата. Кожена ръкавица, покрита с метални халки блъсна вратата, избутвайки трапера назад, и преследвачите нахлуха в салона.
Пред Рандал стоеше Инквизитора, малко зло човече в животински кожи и ризница със съответните църковни символи и татуировки по ръцете. До него стоеше ескорта му, а зад тях бе капитанът на стражата и част от селяните доброволци.