Луната, която убива [bg]

Ниджири сбърчи вежди.

- Какво ще рече това?

- Нямам представа. Но почувствах истина в тези думи. А снощи, когато тази кисуатка ги повтори...

- Значи това било. - Ниджири стисна ръката му. - Тя е покварена, Братко. Професионална лъжкиня, както сама призна.

- Значи не вярваш на приказките й за мъртви затворници и военен заговор?

- Мъртви затворници надали са в състояние да започнат война. А и всичко, което съм прочел във връзка с войната, говори за свързани с нея ужасяваща разруха и неописуеми страдания. Никой не би подхванал умишлено подобно нещо.

Ехиру го погледна и Ниджири смаян забеляза усмивка върху лицето на своя наставник.

- Ехиру-братко?

- Няма нищо. Просто все забравям твоята младост. - Ехиру прибра колене и ги обгърна с две ръце, като вдигна поглед към небето. Мъничка и бледа, Будната Луна надничаше свенливо иззад дъгата на своята по-голяма сестра. Изгревът на Слънцето предстоеше. - Завиждам ти заради нея.

Ниджири наблюдаваше Ехиру с удивление. Различи едва видими белези на съжаление и тревога върху профила на своя наставник.

- Ти вярваш в историята на онази жена.

Ехиру въздъхна срещу вятъра.

- Когато бромартецът бе споходен от ясновидство, аз обърках съня поради силна изненада. Но след като той умря, забелязах нещо друго. Някакъв мъж върху отсрещния покрив. Той бе зло, Ниджири. Не мога да го обясня. Движенията му, очертанията му, онова усещане за чуждо присъствие - никога през живота си не съм бил така уплашен.

Ниджири се размърда с неудобство.

- Видение. Проявление на чувството ти за вина. - Чувал бе, че при особено талантливи наркомансери стават такива неща. Дарът на съня не всякога оставаше толкова лесно под контрол. - Приливът на сънна кръв...

- Не. Сънната кръв бе развалена. От нея ми стана лошо -не съм се замайвал. Онова, което видях, бе реално.

- Кисуатският Жътвар?

- Не мога да измисля нищо друго, което би могло да всели подобен ужас в сърцето ми.

- Но за да стане Жътвар, заелият се с магията на съня трябва да пропадне в пранаж, да откаже Последна Дан, да не бъде Взет от наш брат с четиридневия, останал по някакъв начин незабелязан от другите, докато постепенно се побърка... - Той поклати глава, отказал да повярва подобно нещо. - Невъзможно е. Нашите братя са твърде мъдри и предани, за да го допуснат.

- Предполагам, че Жътварите от далечното минало също са имали предани братя.

Ниджири преглътна, вторачил поглед в Ехиру. Другият се усмихна безрадостно със зареян в далечината поглед. Думите му натежаха като камъни в сърцето на младежа и той замлъкна под техния товар. Подтикнат навярно от съчувствие към терзанията на Ниджири, Ехиру също затвори уста и двамата потънаха за известно време в гробовно мълчание.

Най-накрая възрастният жрец проговори с въздишка:

- Аз видях каквото видяха очите ми, Ниджири, и ако има двайсет мъртви мъже, които са съзрели същото...

- Ами това е работа на Супериора. - Ниджири стана на крака и оправи с решително движение препаската си. Ехиру го погледна отдолу, а върху лицето му се изписа лека изненада. - Трябва да се върнем в Хетава и да докладваме всичко това. А ти трябва да отидеш при Лечителите и да поискаш вливане.