Обречена на ранен гроб [bg]

— Дали ще се обади на този Саймън? Колко близо сме до там? — попитах, способна да грабна част от одеялото и да се увия в него.

— Ще се обади. — Светлина проблесна в очите му. — Но сме много далеч от Бавария, Катрин.

— Бавария? — Господи, нищо чудно, че изглеждаше отдалечено. — Къде сме сега? Или предполагам няма да ми кажеш.

Беше много странно да водиш разговор с гол непознат. Всъщност, Грегор не направи опит да се покрие. Не го гледах, но не бях сляпа. Имаше телосложение на футболист, с куп мускули и пулсиращи белези по кожата си.

— Ще ти кажа. Не съм като този лешояд, който те размотава напред-назад, за да те държи сляпа и малоумна.

Това последното изречение ми каза всичко. Все пак ставаше въпрос за мен самата.

Погледнах Грегор в очите.

— Може и да не те сънувам, но все още си в главата ми, ровейки наоколо. Трябва да вършиш доста старателна проверка, за да знаеш детайли като тези.

Грегор седна на ръба на леглото, посягайки да ме спре да се търкулна настани. Липсата на синхрон в движенията ми ме уплаши. Исках да скоча от леглото, но всичко, което можех да направя бе да се дръпна.

— Знам това, което ти знаеш — каза той, спускайки ръката си надолу по моята. — Не мога да транспортирам някого или да нахлуя в съзнанието му без неговата кръв да е в мен. Въпреки че беше преди много години, твоята кръв все още е част от мен, Катрин.

Друга пикантна клюка, която никой не спомена по-рано.

— Ако знаеш какво правя, тогава знаеш, че обичам Боунс — отговорих.

— Мислиш, че го обичаш. — Ръката му се плъзна по-надолу към края на одеялото и бавно се пъхна под него.

Да почувствам пръстите му да се изкачват по прасеца ми не ме възбуди. Вбеси ме.

— Що за боклук ще гали жена, която не може да помръдне, за да го спре?

Ръката му замръзна на крака ми. Успях да се завъртя и да задържа одеялото върху мен с треперещо стискане. Поне сега бях с лице към него, вместо да протягам врат назад.

— Единствената причина да се съглася да изтегля мъжете си в замяна на твоето съгласие е, защото Боунс те е спасявал от смърт няколко пъти — изтъкна Грегор. — Но сега няма да получава повече пропуски от мен.

— Така ли наричаш да не убиеш него, майка ми и приятелите ми в мръсна засада на разсъмване? Пропуск? Как ни намери, между другото? Не е от мен този път.

Грегор стисна челюст.

— Намерих те, заради глупостта на Боунс и ако аз и моите мъже се намирахме в подобни обстоятелства, той щеше да действа също толкова безмилостно.

Отворих уста да отговоря, когато на вратата бързо се почука.

— Казах да не ме безпокоите — извика Грегор, литвайки към вратата и отваряйки я.

Беше Лушъс отново. Той едва не пристъпваше нервно нагоре-надолу.

— Господарю, трябва да дойдеш с мен. И-имам… новини.

Начинът, по който очите му трепваха към мен ме накара да провися гумените си крака от леглото и да успея да стана.