В капана на времето [bg]

— Добър човек — наблегна той и свали чашата. — Вижте, скъпа моя — поклони се към мен, — изникна възможност да направя чудесна инвестиция в една нова винарна в района на Мозел. Но не искам да поверявам оценката ѝ на мой подчинен; трябва да я видя лично и да помисля за развитието ѝ. Това начинание ще отнеме няколко месеца.

Вгледа се замислено в чашата си, като леко разклащаше кафявата течност и ароматът ѝ изпълни каютата. Бях отпила няколко глътки от своята, но усещах леко замайване, скоро от вълнение, отколкото от питието.

— Това е прекалено добра възможност и не искам да я изпусна — продължи Джаред. — Има шанс да сключа и няколко добри сделки с винарните по Рона; тяхната продукция е отлична и относително рядка в Париж. Господи, благородниците ще я купуват като луди! — Черните му очи засияха за миг от алчност, после заблещукаха от веселие, когато се обърна към мен. — Но…

— Но не можете да оставите делата си тук без надзор — довърших аз.

— Не само красива и очарователна, но и умна. Поздравявам те, братовчеде. — Наклони фризираната си глава към Джейми и вдигна одобрително вежда.

— Признавам, че нямах представа какво ще правя — рече той, остави чашата на малката масичка с вид на човек, който прекратява любезните приказки и минава към бизнес. — Но когато ти ми писа от абатството, че възнамеряваш да дойдеш и Париж… — Поколеба се, после се усмихна на Джейми и странно размаха ръце. — Знаех, че теб, моето момче, те бива и сметките, и реших, че пристигането ти е отговор на молитвите ми. Все пак реших, че първо трябва да се срещнем и да възобновим познанството си, преди да ти отправя предложението.

По-скоро си искал да видиш доколко представителна съм аз, помислих си цинично, но въпреки това се усмихнах. Улових погледа на Джейми, той вдигна вежда. Тази седмица явно ни вървеше на предложения. За беглец от закона и предполагаема английска шпионка, като че ли бяхме доста търсени.

Предложението на Джаред беше повече от щедро; ако Джейми поемеше бизнеса му във Франция за шест месеца, той не само щеше да му дава заплата, но и да му предостави парижката си къща с цялата прислуга.

— В никакъв случай, в никакъв случай — рече той, когато Джейми се опита да възрази. Притисна пръст до носа си и ми се усмихна чаровно. — За тази търговия е от голяма полза красива жена да е домакиня на вечерите, братовчеде. Нямам представа колко много вино ще продадеш, ако позволиш на клиентите първо да го опитат. — Поклати глава решително. — Не, ще ми направиш огромна услуга, ако съпругата ти благоволи да се заеме с това.

Мисълта да давам вечери на парижкото общество всъщност леко ме стресна. Джейми ме погледна с вдигнати вежди, но аз преглътнах, усмихнах се и кимнах. Предложението боше добро; ако той смяташе, че може да управлява вноса, най-малкото, което можех да сторя, бе да давам вечери и да ошлайфам малко френския си.

— Разбира се — прошепнах, Джаред сметна това за достатъчно и продължи, вперил черните си очи в Джейми.