Синовете на Спарта [bg]

— Значи смяташ, че са по-добри от нашите Безсмъртни? — продължи да го притиска Тисаферн.

— Термопилите казват, че са. Платея казва, че са. Ако искам да запазя границите на брат си силни, трябва да разполагам с най-добрите, които да обучават нашите полкове.

Тисаферн сякаш не знаеше какво да отговори и отдели известно време на питието си, преди да каже:

— Някои биха предпочели да не споменават Платея, принце, където спартанците попиляха пехотата ни и после изклаха онези, които бяха останали в лагера. Онова беше наистина черен ден. А ето, че сега ти възхваляваш синовете и внуците на същите онези диваци и негодници. Виж ги само как гледат! Ако беше добър господар, щеше да заповядаш някой от офицерите им да бъде бичуван заради безочието на хората му. Трябва да кажа, че се питам какво ще си помисли брат ти…

— Артаксеркс ще разбере, че империята е в мир — прекъсна го Кир — и че мирът се печели със силни братя и обучени войски, готови да потеглят по всяко време на поход. Събрах най-добрите, които да направят нашите персийски полкове по-добри. Да бъдат точилото, което ги наточва. Това е единственото, което е от значение за него. — Прехапа устни, за да спре да излива гнева си. Не можеше да каже дали Тисаферн е наистина възмутен от арогантността на спартанците, или се мъчи да го провокира към откровение, което да го унищожи. — Така или иначе, това е моя грижа.

Тисаферн се обърна към един от офицерите, които беше довел със себе си.

— Полемарх Бехкас, виждаш ли онзи спартански офицер? Дето е с леопардова кожа на раменете. Да, онзи там, с перата на шлема. Извикай го да дойде.

Ченето на Кир увисна от изненада. Той не се опита да отмени заповедта, тъй като знаеше, че собственото му достойнство няма да го понесе. Тисаферн беше довел офицера. Несъмнено мъжът беше верен само на един господар.

— Смяташ да раздаваш заповеди в моята казарма ли? — каза вместо това.

Тисаферн се обърна и го погледна. За свое изумление Кир видя, че ръката на стареца се намира много близо до дръжката на камата, затъкната в пояса му, сякаш си мисли дали да не я изтегли. Денят внезапно бе тръгнал към лошо. Кир откри, че е изгубил дар слово, докато генерал Клеарх приближаваше на бегом към двамата конници, спираше и сваляше с плавно движение шлема си. Спартанецът стоеше леко разкрачен и изглеждаше спокоен. Ако не друго, изглеждаше така, сякаш очаква похвала. Повдигна вежди, когато Тисаферн го посочи гневно.

— Арогантността на този човек не ми харесва — заяви Тисаферн. — Като представител и пълномощник на цар Артаксеркс, благословено да е името му и дълъг да е животът му, заповядвам той да бъде бичуван като пример за останалите. Полемарх Бехкас, избери някой по-силен от хората си да изпълни заповедта. Съблечете спартанеца до кръста и го задръжте за земята. Аз ще броя ударите.

— Няма да го направиш — рязко заяви Кир, чието изумление беше отстъпило пред гнева. — Нямаш подобна власт тук. — Обърна се към офицера, който вече посягаше да задържи Клеарх. — Стой назад от този човек. Проснете се незабавно!