![Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/8/2/otvlichaneto-na-genievra-roman-ot-xiii-v-bg-download.jpg)
Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg]
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Галина Михова
- Жанр: Европейская старинная литература
Электронная книга - «Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg]». Краткое содержание книги:
При тези думи Ланселот се обърнал и рицарят, който го разпознал безпогрешно, попитал внезапно краля:
— Какво е това поведение, сир? Считат ви за най-благородния човек на света, а допуснахте на масата си най-вероломния рицар, който живее днес? Наистина недоумявам.
След тези думи Ланселот с един скок станал от масата, дълбоко унижен от тежката обида, която му отправили.
— Сеньор рицарю, не е много учтиво да ме обиждате без причина.
— Разбира се, че не с думи трябва да го правя, а с действия — възможно най-опозоряващите, — тъй като убихте подло и вероломно моя братовчед Мелеаган.
— Не съм го убил с предателство — отвърнал Ланселот. — Повече от двеста рицари присъстваха на нашия двубой!
— Напротив, убихте го непочтено! Когато ви помоли за милост, вие се държахте като вероломен и подъл човек и аз съм готов да ви изоблича в предателство и в липса на преданост пред един друг двор, различен от този, ако имате смелостта да се оправдаете.
— Няма двор на света — отговорил Ланселот, — където да не ви докажа, че никога не е имало вероломство и предателство.
— За Бога, ако се осмелите да се защитите в двора на крал Бодмагю, ще докажа, че сте виновен.
Ланселот се съгласил.
— Добре тогава, явете се след един месец, считано от понеделник, на празника на Мария Магдалена,77 и аз ви давам честната си дума, че ще ме откриете там.
— А аз ви обещавам — отвърнал Ланселот, — че на тази дата ще бъда там, освен ако затвор или смърт не ми попречат.
Без да чака повече, рицарят се оттеглил. Що се отнася до Ланселот, той седнал отново на масата след заповед от краля. От този момент в залата се заговорило единствено за рицаря с аленочервените доспехи. Порицавана била липсата му на учтивост и глупавите му атаки срещу Ланселот.
21. Съветите на Ланселот към Боорт
Малко след тази случка влязъл един оръженосец, който казал на краля:
— Сир, рицарят нареди да отведат Мелеаган на една много пищна носилка. Пристигнали са да го съпроводят повече от двадесет рицари в доспехи и никога не съм чувал ридания като техните.
— Разбира се — рекъл кралят — бих желал развръзката да беше друга и бих предпочел заради приятелството ми с крал Бодмагю Мелеаган да беше убит не в моя, а в някой друг двор, но се случи така и трябва да се примирим.
Когато рицарите се нахранили, раздигали масите и се прибрали по домовете си. Но кралят задържал Ланселот и го завел до прозорците на залата. Кралицата била с тях, както и монсеньор Говен и Боорт Заточения, щастливи от присъствието на техния другар. Кралят се стараел да го посрещне особено радушно. Помолил го по силата на клетвата, която му бил дал, да разкаже на всички за приключенията, случили му се след тръгването от двора. Той разказал за някои и премълчал за други. Кралят и кралицата ги изслушали с голямо удоволствие, а кралят веднага ги и записал, за да може споменът да бъде запазен и след смъртта им. Ланселот попитал за Лионел.
— Без съмнение — отвърнал кралят — от една година ви търси непрестанно, тъй като се говори, че сте мъртъв, и не сме го виждали оттогава.
— Ах, Господи — помолил се Ланселот, — където и да е той, дайте му Своята закрила!
Без да чака повече, кралят му разказал по какъв начин Боорт дошъл при тях, за подвизите, които извършил срещу хора от двора му и за това как всички рицари се качили на каруцата. Тази история разсмяла Ланселот. Той не криел колко се радва на Боорт и го целунал сърдечно, тъй като не го бил виждал от дълго време.
— Е, добре, скъпи братовчеде — казал му той, — старайте се и занапред целият свят да говори така за вас, както сега. Не сте започнали рицарския си живот, за да го загърбите веднага, а за да напредвате все повече и повече. Старайте се също от обич към мен никога да не отказвате помощ на девойка, ако ви помоли за това, но подкрепяйте и помагайте на всички, за които сметнете, че са в нужда.
Боорт дал честната си дума да се държи по този начин.
22. Маргондър от Черния замък, злословещият рицар
Именно в такава щастлива празнична атмосфера крал Артур задържал Ланселот цяла седмица и на света не съществували удоволствие или радост, които той да не изпитал, щом като получавал всичко, което пожелаел от своята дама, изворът на щастието му. В края на седмицата, когато Ланселот трябвало да тръгва, всички били помрачени. Кралицата ронела горещи сълзи, но тайно и освен тях двамата никой друг не забелязал. В понеделник сутринта Ланселот се върнал от богослужение, облякъл си доспехите, качил се на коня и напуснал двора без знанието на никой друг освен на кралицата. Яздил целия ден, без да срещне приключение, достойно да бъде разказано. Прекарал нощта при един горски пазач, който го посрещнал много добре. На следващия ден призори продължил пътя си. Навлязъл в една гора, която наричали Еловата, и забелязал от дясната си страна тясна пътека, която му изглеждала малко запустяла. Завил по нея и яздил целия ден чак до третия час. Тогава се натъкнал на някакъв рицар, който се движел без свита. Носел всичките си доспехи — ризница, шлем, нищо не липсвало. Ланселот го поздравил, другият сторил същото и го попитал откъде е:
77
Празникът на Мария Магдалена и до днес е на 22 юли.