Плясъкът на крилете му [bg]
- Автор: Хофман Пол
- Серия: Лявата ръка на Бога #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-643-1
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Плясъкът на крилете му [bg]». Краткое содержание книги:
Тази книга ме грабна от първата глава и ме пусна дни по-късно, зашеметен и ухилен. Кон Игълдън
Култова класика…Дейли Експрес
И все пак, въпреки шока на Кейл, тя му съчувстваше заради разочарованието — макар то да бе наранило леко суетата ѝ — и му даде време да се съвземе, като бъбреше весело и самокритично за издигането си до богатството. След около час Кейл отново бе на себе си и съумяваше да скрие своето разочарование и немалкия си срам от неговата дълбочина. В крайна сметка, се радваше да я види и бе развеселен от сегашния ѝ добър късмет, докато същевременно обмисляше как може да се възползва от това. Тя бъбреше за миналото и разполагаше с богат запас от забавни истории за абсурдността на живота сред благородническото съсловие.
— Арбел дойде ли на сватбата ти?
— Да, и беше много доволна да присъства.
— Сигурен съм, че те е вмъкнала в разписанието си, преди да отскочи до свинаря да му помогне да нахрани шопарите си. Чух, че положението на Матераците е тежко.
— Вече не толкова. Кон стана любимец на краля и той не се вслушва в никой друг. Разполага с пари, а се обмисля да му дадат и пост.
— Какъв?
— Според слуховете, ще го направят заместник на генерал Мъсгроув, за да командва армията на цялата Ос — ако успее да ги убеди да воюват с Изкупителите.
— А те дали ще се съгласят?
— Артър казва, че ще говорят, но няма да правят нищо, докато Изкупителите не предприемат някакъв ход, а тогава вече ще е прекалено късно.
— Випонд на служба ли е?
— Да, но не при някоя от силите, които иска. Артър казва, че швейцарците са го пратили на пасището, а ИдрисПюк пасе тревата заедно с него.
Кейл я изгледа, преценявайки каква промяна може да е внесъл добрият ѝ късмет в съчувствието ѝ към него.
— Вярваш ли в съпруга си — имам предвид, в неговите способности?
— Да.
— Тогава му направи услуга и го представи подобаващо на Випонд и ИдрисПюк. Той ще разбере, че те са си вършили работата и има нужда от тях. Те пък се нуждаят от влиянието и парите му.
— Той ми е съпруг. Не мога да му давам нареждания.
Кейл кимна и замълча, давайки ѝ да разбере, че го е разочаровала, и то дълбоко. Докато вървяха през градините, избягвайки галерията, той бъбреше за птиците и цветята и какво е да гледаш нощем белия млечен път от звезди, виещ се през небето. Настъпи пауза. Той се засмя. Добре, помисли си тя: отказал се е от тази работа с Випонд и ИдрисПюк.
— Този стар свят е тъй забавен — отбеляза Кейл небрежно.
— Защо?
— Ами, мислех си колко необикновен и страховит е животът. Ето, сега ти си красива дама с голям богаташ, който да се грижи за теб, а съвсем неотдавна лежеше на дървена маса, вързана и пребита, и чакаше карантиите ти да бъдат разпилени из цялата стая. Ами ако те бях подминал? В онези дни бях лошо момче — бих могъл да го сторя. Но не го сторих. Обърнах се и…
— Добре. Стига. Разбрах какво имаш предвид.
Кейл сви рамене.
— Нямах предвид нищо. Просто говорех за старите времена.
— Наясно съм колко много ти дължа, Кейл.
— Аз също.
След тези думи двамата прекосиха градините в мълчание.
На следващия ден той помоли Рива да го вземе със себе си в Испански Лийдс.