Искрено ваш Шурик [bg]

25

И Шурик се заприготвя. Стовба го бе помолила да купи, ако успее, две вълнени детски костюмчета. Той честно отиде в същия „Детски мир“, в който за рождените му дни Елизавета Ивановна му бе купувала точно такива детски костюмчета. Също тъй честно изчака дългата опашка и купи две — жълто и розово. Практична възрастна жена, която беше пред него на опашката, му обясни, че едното трябва да се купи за едногодишно дете, а другото — за двегодишно. За какво са му два костюма с еднакъв размер? Аргументът беше разбираем.

Не можа да намери описаните специални вносни шишета с биберон — този ден — в „Детски мир“ не бяха пуснали от тях. Но с това рядко приспособление чешко производство ги снабди Аля Тогусова. Още не напълно съвзела се от матримониалната травма, която, без да знае, й бе нанесъл Шурик, тя още се държеше така, сякаш имаше любовна връзка с него. Но след кутията с блажна боя, послужила като претекст за близост, и няколкото нейни уж случайни набега на „Новолесная“ Шурик не беше проявявал особен интерес към нея. Честно казано, изобщо не беше проявявал интерес. И дори не й се беше обаждал нито веднъж.

Това беше обидно, но Аля го възприемаше само като ново препятствие в живота си: тя постепенно преодоляваше всички останали. Интуитивно знаеше, че обстоятелствата трябва да се разработват, да се обръщат в своя полза.

В института всичко й беше наред: тя получаваше повишена стипендия заради резултатите от последната сесия. Всъщност сесията беше последна за Шурик, а за Аля — просто пролетната от първи курс. Работеше на половин бройка на две места, едното беше в катедрата, лаборантско, второто — в деканата на вечерното обучение, секретарско. Беше се научила да пише на машина още по времето, когато работеше в акмолинския химически завод. Но на онази част от живота си тя бе сложила кръст, не си и спомняше за нея, дори на майка си написа само две писма: първото — когато влезе в института, прясна-прясна, в него писа и за Червения площад, и за общежитието, а второто — през пролетта, в което й съобщи, че няма да може да се прибере през ваканцията, защото отначало има практика, а после ще трябва да работи, да печели, инак няма пари за билет. Майка й не разбра писмото — помисли, че дъщеря й обещава да си дойде веднага щом спечели пари за билет.

Аля наистина печелеше: и пари, и биография. Всички я гледаха с добро око — и състудентите, и колегите й от работата. Знаеха, че на нея може да се разчита, че се старае за всичко, не се страхува да не се пресили. Само дето не се сдобиваше с приятели. Не я канеха на гости. Впрочем тя нямаше и време да ходи по гости. Но не беше приятно, дето не я канеха.