Искрено ваш Шурик [bg]

Стовба мълвеше всичко това през сълзи, но ръцете им бяха заети. Произнасянето на тези тъжни думи не пречеше на нещо по-важно: те се галеха — утешително — по лицето, по шията, по гърдите, те просто обезумяваха от жал: Шурик — към Стовба, а Стовба — към самата себе си…

Второто одеяло отдавна вече бе паднало на пода, те лежаха под одеялото на Ленка, притиснати един до друг, и само тънкият сатен на черните гащета беше единствената преграда помежду им, а пръстите й вече стискаха предмета на любовта и съжалението…

— … защото никой, абсолютно никой на този свят не ме интересува… също, също като на Енрике… и аз може би никога вече няма да го видя… ах, Енрике, моля…

Сега Шурик лежеше по гръб и едва дишаше. Знаеше, че няма да се удържи дълго, и се държа, докато от името на Енрике, който бе тикнат в зандана на знойния бряг на Куба, не изплиска в черния сатен пълния заряд на мъжкото си съжаление.

— Ау — каза Шурик.

— Ау — каза Стовба.

Всичко, което се случи по-нататък, Шурик правеше от името на Енрике — много предпазливо, почти иносказателно… Мъничко-мъничко… едва-едва… по-скоро в стила на другата Фаина Ивановна, отколкото в простодушния и честен стил на Матилда Павловна…

А после, на сутринта, командваше вече Генадий Николаевич. Преди всичко върнаха билета. После го закараха в завода… и така нататък по програмата, предсказана от Лена — от циментовия до завода за тръби…

Още две нощи те ужасно се съжаляваха един друг. Лена вече не плачеше. От време на време го наричаше Енрике. Но това ни най-малко не го смущаваше, по-скоро дори му беше приятно — изпълняваше някакъв общомъжки дълг, не лично-егоистично, а от името и по поръчение…

Всички наричаха Шурик „Сан Санич“. Така го представяше тъстът на своята област, равна по размери на Белгия, Холандия и още няколко средни европейски държави…

На третата нощ разделиха Лена от временния заместник на Енрике и я откараха да ражда. Тя бързо и съвсем благополучно роди златисто мургаво момиченце. Ако целият медицински персонал не беше предварително известен за предстоящото раждане на негърче — слуховете бяха тръгнали от самата Фаина Ивановна, която беше съобщила на особено близките си хора за предстоящата възможност да се сродят с Фидел Кастро, и оттогава целият град със злорадо очакване предвкусваше скандала, — без това подсказване те нямаше и да забележат примеса на чужда раса.

Генадий Николаевич настояваше съпругът да вземе жена си от родилния дом и чак след това да си замине за Москва. Шурик страшно се измъчваше, звънеше всеки ден на майка си, в службата… Бърбореше по нещо и в двата случая… В края на краищата стана така, както искаше тъстът: Шурик взе Лена с розовото пакетче от родилния дом и същия ден отлетя за вкъщи. На другия ден в местния вестник беше публикувана снимка: дъщерята на първия човек в областта със съпруга и дъщеря си Мария на прага на родилния дом…