Искрено ваш Шурик [bg]
- Автор: Улицкая Людмила Евгеньевна
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: Факел експрес
- ISBN: 978-954-9772-47-0
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Искрено ваш Шурик [bg]». Краткое содержание книги:
— Аа… хубаво.
Матилда веднага се ядоса на себе си, задето се бе обадила, и ловко приключи разговора набързо. След като затвори, седна във фотьойла. Константин, котаракът родоначалник, легна в краката й, а Дуся и Морковка се заблъскаха в скута й, намествайки се по-удобно. Матилда не обичаше толкова обичайното за жените самоизяждане: зае се да пропъди леката досада, породена от неловкото позвъняване на хлапак, с когото бе започнала случайна връзка и който сега й показа, че не му е потрябвала много, с помощта на цяла редица задачи, натрупващи се за утре: пироните, лекарствата, захарта, семената… Впрочем какви ти семена вече — лятото, кажи-речи, свършва…
На екрана се мяркаха пъстри картинки, тя не беше включила звука, така че телевизорът не й пречеше да се вглъбява в основната си мисъл: Москва й е дошла до гуша и това село край Вишни Волочок, родното място на покойната й майка, познатите й от детинство гори, поля, хълмове са й паснали като точния номер обувка — по мярка, плътно удобно. Матилда бе наблюдавала не докрай унищожения селски живот и бе усетила, може би за пръв път от много години, че и самата тя е селски човек и там съседките старици, бивши доячки и градинарки, са й много по-мили и разбираеми от московските, чиито основни интереси се състоят в купуването на килим или как да издействат за себе си някоя освободила се стая в комуналното жилище. Сега видя и покойната си леля в друга светлина: оказа се, че един съсед отдавна й е додявал да му продаде или завещае къщата си, една от най-хубавите в селото, построена в края на деветнайсети век от бригада архангелски селяни, професионални строители. Но леля й, тази леля, която Матилда не бе обичала, категорично бе отказвала: къщата трябва да остане за Матрьона, ако дам къщата на чужди хора, нашият род тук съвсем ще се затрие. А Матрьона е гражданка, богата е и не е глупава, тя ще запази къщата… Там, на село, я наричаха с истинското й име, от което тя от малка се бе срамувала и когато бе заживяла в града, го бе сменила на Матилда…
И Мотя-Матилда се усмихваше, като си спомняше за леля си — оказа се, че и тя не е била глупава, че е предвидила правилно нещата. Повече от правилно — щом Матилда веднага свикна толкова с тази къща, че вече е готова да промени и живота си заради нея…
Към единайсет и половина, когато вече беше отмила от себе си неприятното чувство, останало от разговора с Шурик и лежеше в леглото, заобиколена от котките си, на вратата се позвъни.
Матилда изобщо не беше очаквала своя малолетен любовник, но той дотича при нея както преди, като от тичането едва си поемаше дъх, защото не се бе спрял чак до шестия етаж, и й се нахвърли, като успя да каже само:
— Ти се обади, а аз не можех да говоря: мама беше до телефона…
И тогава Матилда разбра колко се бе затъжила — не можеш измами тялото си, и май за пръв път в живота й се случваше така — единият да не иска от другия нищо освен плътско докосване. „Това са най-чистите отношения: нито аз тая някаква корист към него, нито той към мен — единственото е радостта на тялото“ — помисли си тя и радостта се стовари пълно и силно.
А Шурик не мислеше изобщо за нищо: той дишаше, тичаше, дотича и отново се затича, и летеше, и се рееше, и се отпускаше, и отново се надигаше… И цялото това щастие би било абсолютно невъзможно без това създадено от природата чудо — жената с нейните очи, устни, гърди и онази тясна пропаст, в която пропадаш, за да летиш…
24
С наближаването на есента животът коренно се промени: Шурик започна първата си истинска работа и постъпи в правилния вечерен институт, Вера, напротив, напусна работа и също заживя по нов начин. След операцията се чувстваше много по-добре и макар че постоянната й слабост не я напускаше, вътрешно се оживи и изпита нещо като обновяване: сякаш се връщаше към себе си, младата Вера. Сега имаше много свободно време, с наслада препрочиташе стари, отдавна четени книги, пристрасти се към мемоарите. Понякога излизаше да се разходи, стигаше до близкия парк или просто седеше на някоя пейка в двора, като се стараеше да бъде по-далече от младите майки с техния шумен приплод и по-близо до младите тополи и сребристи маслини, които в качеството на сполучлив експеримент бяха насадени около блока. Освен това правеше гимнастика и говореше по телефона с една от двете си приятелки от детинство, бездетната вдовица на известен художник Нила, която винаги беше готова да води дълги телефонни дискусии за писмата на Антон Павлович6 или за дневниците на София Андреевна7… Странно нещо — всичко от онзи живот беше по-разбираемо и интересно за тях, отколкото от днешния. С втората й приятелка, Кира, не се получаваха дълги разговори, защото на нея вечно нещо й прегаряше на печката…
6
Чехов. — Б.пр.
7
Толстая. — Б.пр.