Искрено ваш Шурик [bg]

— Аа… хубаво.

Матилда веднага се ядоса на себе си, задето се бе обадила, и ловко приключи разговора набързо. След като затвори, седна във фотьойла. Константин, котаракът родоначалник, легна в краката й, а Дуся и Морковка се заблъскаха в скута й, намествайки се по-удобно. Матилда не обичаше толкова обичайното за жените самоизяждане: зае се да пропъди леката досада, породена от неловкото позвъняване на хлапак, с когото бе започнала случайна връзка и който сега й показа, че не му е потрябвала много, с помощта на цяла редица задачи, натрупващи се за утре: пироните, лекарствата, захарта, семената… Впрочем какви ти семена вече — лятото, кажи-речи, свършва…

На екрана се мяркаха пъстри картинки, тя не беше включила звука, така че телевизорът не й пречеше да се вглъбява в основната си мисъл: Москва й е дошла до гуша и това село край Вишни Волочок, родното място на покойната й майка, познатите й от детинство гори, поля, хълмове са й паснали като точния номер обувка — по мярка, плътно удобно. Матилда бе наблюдавала не докрай унищожения селски живот и бе усетила, може би за пръв път от много години, че и самата тя е селски човек и там съседките старици, бивши доячки и градинарки, са й много по-мили и разбираеми от московските, чиито основни интереси се състоят в купуването на килим или как да издействат за себе си някоя освободила се стая в комуналното жилище. Сега видя и покойната си леля в друга светлина: оказа се, че един съсед отдавна й е додявал да му продаде или завещае къщата си, една от най-хубавите в селото, построена в края на деветнайсети век от бригада архангелски селяни, професионални строители. Но леля й, тази леля, която Матилда не бе обичала, категорично бе отказвала: къщата трябва да остане за Матрьона, ако дам къщата на чужди хора, нашият род тук съвсем ще се затрие. А Матрьона е гражданка, богата е и не е глупава, тя ще запази къщата… Там, на село, я наричаха с истинското й име, от което тя от малка се бе срамувала и когато бе заживяла в града, го бе сменила на Матилда…