Искрено ваш Шурик [bg]

С една дума, рожденият ден на Лена Стовба беше от тъжен по-тъжен. Рожденичката седеше на паянтовия стол — надебеляла, с отекли крака, а ябълковият млин, изпечен от Аля, изглеждаше сиромашки, както и нарязаният кашкавал, салам и яйцата, напълнени пак с яйца, но с майонеза.

Гостите бяха двама — Шурик и Женя Розенцвейг, който бе пристигнал от вилата, за да честити на самотната Стовба. Беше пристигнал с кошничка, която бе напълнила неговата информирана за положението на Стовба милозлива еврейска майка. Съдържанието на кошничката почти точно повтаряше списъка на продуктите, които Червената шапчица носела на болната си баба: двулитрова бутилка селско мляко, домашен млин с горски плодове и прясно масло, купено на гаровото пазарче от местни майсторици… Дъното на кошницата беше покрито с бяло-зелени ябълки от единственото плодно дърво в дворното място на семейство Розенцвейг. Освен това Женя беше написал шеговито-възвишено стихотворение, в което „деветнайсет“ авангардно се римуваше с „нация“, а самото предстоящо събитие, свързано с прискръбното лекомислие, както и с плама и припряността на героя и слабата информираност на героинята, бе интерпретирано от поета почти като революционно преобразование на света.

И все пак Лена се развесели — беше благодарна и на Аля, която се бе сетила за рождения й ден тъкмо в момент, когато тя проклинаше самото си раждане, и на Шурик, дотичал да й честити с бутилка шампанско и с втора — червено „Саперави“, както и с кутия шоколадови бонбони, държани в маминото шкафче и придобили лекия аромат на вечния бабин парфюм…

И те се заеха с ядене и пиене: двата млина, салама и кашкавала, и яйцата. Оказа се, че всички незнайно защо са гладни като вълци и изядоха набързо всичко, и тогава съобразителната Аля отиде в общата кухня и свари и макарони, които доядоха вече след млиновете… И всички се чувстваха прекрасно, дори Лена за пръв път от няколко месеца си помисли, че ако не беше й се случило това нещастие, никога нямаше да се сдобие с тези истински приятели, които я подкрепяха в тежък момент от живота й. Ще бъде справедливо да кажем, че кубинските приятели на Енрике — плешивият биолог и другият, Хосе Мария — също не я изоставяха, а на рождения й ден не дойдоха само защото не знаеха за него…

Така или иначе, последното вино беше изпито за приятелите и когато бяха доядени всички макарони, разговорът премина от възвишени към житейски теми и тази стрелка премести най-непрактичният от всички Женя.

— Добре де, а нае ли си квартира?

Това беше болен въпрос: Стовба трябваше да освободи мястото в общежитието до първи септември, вече си беше взела академичен отпуск, но не, още не си беше наела квартира. Отначало Аля отиде с нея като подкрепяща група на улица „Бански“, на черния пазар за жилища, но се оказа, че азиатското присъствие само пречи — една от хазяйките го каза направо: вземаме само руснаци.