Искрено ваш Шурик [bg]

23

В началото на май Матилда замина с котките на село. Смяташе да поживее там около две седмици, да продаде наследената къща и да се върне не по-късно от началото на юни. Но всичко се промени съвсем неочаквано за нея: къщата се оказа жива и уютна и тя се чувстваше в нея толкова добре, че реши да не я продава, а да я превърне във второ жилище извън града. Там липсваше само ателие и Матилда се зае да го направи. Всъщност не беше необходимо нещо да се строи — дворът беше огромен и в него имаше покрито помещение за добитък, в което отдавна не бяха държали добитък, така че трябваше да се укрепи и да му се направят прозорци, за да се превърне в идеално скулптурно ателие. Едно беше лошото — местните мъже пиеха денем и нощем и се оказа, че не е лесно да се намерят работници за най-обикновени дърводелски поправки. Матилда се сещаше за Шурик — тук той щеше да й е от голяма помощ. Не по дърводелската част, а по-скоро по житейската. На няколко пъти дори ходи до пощата — на осем километра разстояние — и го търси по телефона, но у тях никой не вдигаше. В средата на лятото й падна удобен случай — един съсед от селото заминаваше за два дни с кола за Москва и предложи да я вземе с котките й. Матилда се приготви и тръгна с него.

В града се бяха натрупали маса несвършени работи, но през двата месеца отсъствие московските работи някак бяха повехнали и избледнели, а сегашните, селските — да купи пирони, лекарства за съседките, семена за цветя, поне десет килограма захар и така нататък — заемаха по-важно място в главата й. Но вече по пътя — щяха да пътуват пет-шест часа, според късмета — започна ново разместване и тя си спомни, че наемът за ателието не е платен, че дъщерята на приятелката й Нина сигурно вече е родила, а тя дори не е звъннала по телефона… Спомни си и за Шурик — както винаги с усмивка, но отчасти и с вълнение. Щом пристигна, вдигна телефонната слушалка и набра номера му — вдигна майка му и каза „Ало“ със слабичък глас, но Матилда не искаше да разговаря с нея… За втори път позвъни вече след десет. Вдигна Шурик и тя му каза, че е пристигнала; той дълго мълча, после каза: