Искрено ваш Шурик [bg]

По случай пенсионирането на майка му Шурик домъкна вкъщи голям телевизор. Вера се поучуди, но скоро оцени новата придобивка: често излъчваха спектакли, повечето стари, и тя бързо прости тромавостта на това изкуство и свикна да гледа „сандъка“.

Шурик почти нямаше свободно време и общуваше с майка си много по-малко, отколкото й се искаше: тя ставаше късно, обикновено когато той вече тръгваше за работа, оставил в кухнята увита в пешкир порцията овесена каша, въведена в семейното хранене от дядо Корн, който на младини страдал от англомания.

Затова пък в неделя сутрин закусваха заедно, после през деня Шурик даваше два остатъчни, както ги наричаше Вера, урока по френски и вечерта прекарваха пак заедно. Вера все още изпитваше боязън да излиза самостоятелно от къщи и именно в тези неделни вечери ходеха заедно на концерти, спектакли, посещаваха приятелките Кира и Нила. Дали Шурик изпитваше удоволствие от този светски живот? Може би младежът би си избрал някое друго неделно развлечение? Вера не си задаваше такива въпроси. Не си ги задаваше и Шурик. В отношението към майка му освен любов, тревога за нея и привързаност имаше и библейско покорство пред родителите, леко и незатруднително.

Вера не искаше никакви жертви — те се подразбираха и Шурик с готовност й помагаше да си обува обувките и да си облича палтото, да ги събува и да се съблича, да я крепи при качването във вагона на метрото, да я настанява на най-удобното място. Всичко беше толкова естествено, просто, мило…

Вера споделяше с него мислите и наблюденията си, преразказваше му прочетените книги, информираше го за състоянието на душите и телата на приятелките си. В разговорите им понякога изникваха дори политически теми, макар че поначало Вера беше много по-плашлива от покойната си майка и обикновено не си позволяваше да се впуска в опасни разговори, а предпочиташе гръмогласно да заявява, че не се интересува от политика и интересите й са свързани изключително със сферата на културата. Тя одобряваше работата на Шурик в библиотеката, понеже беше работа културна, макар да се досещаше, че не е твърде мъжка.