Искрено ваш Шурик [bg]

Най-сетне всички бяха с пълни чаши в ръце и Генадий Николаевич вдигна своята специална чашка:

— Ето на, скъпо мое семейство! Приемаме нов член, Александър Александрович Корн. Не направихме всичко, както трябва, не вдигнахме сватба като хората, но хайде сега да не говорим за това. Нека занапред всичко да им върви по мед и масло. За здравето на младоженците!

Всички протегнаха чаши да се чукнат. Шурик стана, за да се пресегне до бабата и дядото. Те, макар и старички, се оказаха любители на пийването. Гаврътнаха си чашките и замезиха.

После се започна голямото ядене. Шурик беше гладен, но ядеше, както обикновено, бавно, както го бе учила баба му. Всички други дъвчеха шумно, силно, дори, може да се каже, войнствено. Наливаха на всички, попълваха чиниите на всички. Бутът се оказа мечи, рибата — местна, водката — родно производство. И Шурик изпи много. Трапезата свърши неочаквано бързо. Изядоха и изпиха всичко и се разотидоха през трите врати.

Лена показваше пътя на Шурик: отново направиха два завоя по коридора. Влязоха в стаята й. Личеше, че до неотдавна е била детска стая. Лена бе пораснала толкова стремително, че мечетата и маймунките не бяха успели да се скрият и разпилеят, както става при по-големите момичета. На стените висяха и картинки — котка с котенца, китайска чайна церемония с фини порцеланови чаши и цъфнала слива от по-миналата година, два клоуна. До стената бе подпряно и още несглобено детско креватче. Сякаш едно дете бе пораснало и отстъпваше място на друго, ново… В стаята имаше и тесен диван с две възглавници и две одеяла…

— Банята и тоалетната са в края на коридора надясно. Окачила съм за теб един зелен пешкир — каза Лена, без да го поглежда.

И Шурик тръгна по коридора към мястото, където отдавна искаше да отиде. Когато се върна, Лена вече лежеше по розова нощница, с хълмчето на корема пред себе си. Шурик легна до нея. Тя въздъхна.

— Е, де, защо въздишаш? Всичко се нарежда толкова нормално — неуверено каза Шурик.

— Разбира се, благодаря ти, че дойде. Татко ще ти покаже всичко тук — завода за тръби, ловното стопанство, циментовия завод… може да те заведе до Суглейка, да се напарите в руската баня…

— За какво ми е всичко това? — учуди се Шурик.

— Ти какво, не разбра ли? За да те видят хората… — тя подсмръкна, сложи ръцете си на одеялото върху корема и на Шурик се стори, че коремът се полюшва. Докосна я за рамото:

— Лена, добре де, ще отида на завода… голяма работа…

Тя му обърна гръб и тихо и горчиво заплака.

— Ама ти какво така, Стовба? Защо ревеш? Ето, искаш ли да ти донеса водичка? Не се разстройвай, а? — утешаваше я Шурик, а тя плачеше ли, плачеше, а после през сълзи каза:

— Енрике ми прати писмо. Осъдили са го на три години за улично сбиване, но всъщност е в затвора заради брат си… Пише, че ще дойде, ако остане жив. А ако не дойде, значи са го убили. Че сега за него животът няма друг смисъл — само да се освободи и да дойде тук…

— Е, ами добре тогава — зарадва се Шурик.

— Ах, ти нищо не разбираш. Аз не мога да живея тук сама. Не познаваш баща ми. Ужасен деспот е. Не търпи някой да му възразява. Цялата област трепери от него. Дори ти. Ето, поиска да дойдеш и ти дойде…