Искрено ваш Шурик [bg]

— Нашият зет — Александър Александрович — представи го тъщата.

Шофьорът му подаде ръка:

— Добре дошли, Сан Санич — широко се усмихна той и металните му зъби блеснаха. — А аз се казвам Володя.

Шурик и тъщата седнаха отзад. Потеглиха.

— Как е майка ти? — изведнъж ласкаво попита Фаина Ивановна.

— Благодаря, след операцията се чувства много по-добре — и се сепна: откъде изобщо тя знаеше за майка му.

— Да, Лена ми каза, че операцията била тежка. Е, слава Богу, слава Богу. А дълго ли лежа в болницата?

— Три седмици — отговори Шурик.

— И Генадий Николаевич лежа три седмици миналата година там при вас, в Кремълската. Направиха му операция на жлъчката. Добри лекари — одобрително заяви Фаина Ивановна. — Ако се наложи пак да лежи, по-добре да е в Кремълската. Генадий Николаевич ще я уреди — като член на семейството…

Едва сега Шурик се сети, че този разговор се води заради шофьора, и започна да му се прояснява собствената му роля…

— А Ленка вече няма търпение да те види. Нали след някой и друг ден ще раждаме…

— Ами да — неопределено избъбри Шурик и тъщата явно реши да помълчи — да не стане някой гаф.

— А ти, Володя, не оставяй колата в гаража, дръж я пред вас, знае ли човек… — нареди Фаина Ивановна на шофьора, когато стигнаха до дома им.

— То се знае. Аз вече няколко дена така правя — кимна шофьорът. Изскочи и отвори вратата.

Блокът беше сталински, обикновен. В асансьора беше написана онази неруска дума, която бе намерила почва в Русия от времената на татарското нашествие. Затова пък вратата на етажа беше една-единствена, по средата на стълбищната площадка. И широко отворена. На нея бе застанала могъща мъжка фигура с много гъста посивяла коса. Усмихваше се широко:

— Е, зетко, заповядай! Добре си ни дошъл!

Зад него — огромната дебела Стовба с подредена по нов начин коса, с оренбургски шал върху широката тъмночервена рокля. Симпатичното благодарно лице на Стовба грееше в усмивка и Шурик се учуди колко се бе променила.

Тъстът стисна ръката на Шурик, после три пъти го целуна: лъхна му на водка и на одеколон. Лена доближи за целувка светлата си, вчесана на прав път глава. Шурик никога не беше виждал толкова отблизо бременни жени и изведнъж го трогнаха и тумбакът, и странната невинност на лицето й. По-рано изражението й не беше такова. И той, разнежен неясно с коя част от тялото си, я целуна първо по косата, а после по устните. Петнистото й лице се изчерви. Вече не беше красавица, но беше просто прелест…

— Леле, Ленка, какъв тумбак само! Човек да се чуди откъде да те доближи — разцъфна в усмивка Шурик.

Тъстът го погледна одобрително и избухна в смях:

— Не се притеснявай! Ще те научим! Ей на, Фаина Ивановна три деца износи и нищо й няма!