Искрено ваш Шурик [bg]

— Донесох шише с биберон за Стовба — със заговорническа усмивка каза Аля. — Ще можеш да го вземеш, нали?

— Защо да не го взема — избъбри Шурик, без да оцени неуместно изящните й изрази.

Вера Александровна сложи сармите от кулинарния магазин да се стоплят във фурничката.

— Аля, вие ще хапнете ли?

Аля не пожела да хапне. Беше гладна, но се страхуваше, че няма да съумее да си реже правилни късчета, да ги намества с ножа върху вилицата, без да ги набожда, а някак полегнали върху нея. В институтския стол тя прекрасно ядеше точно такива сарми просто с лъжица, на обед вилиците все не достигаха…

А Шурик ядеше като майка си, бавно и точно. Какво нещо — а пък в лабораторията не можеше да налее два разтвора в епруветка, да претегли нещо на везните — чудеше се Аля.

Вера Александровна се прибра в стаята си да гледа телевизия — даваха нова постановка на „Таня“ на Арбузов и тя не можеше да пропусне такова нещо.

— Е, значи утре заминаваш при жена си? — полунашега каза Аля.

— По-тихо, мама не знае — уплаши се Шурик.

— Не знае, че заминаваш ли? — учуди се Аля.

— Казах й, че е командировка. Уж случайно точно в града на Стовба. Тя не знае, че сключих брак с нея. Скрил съм си паспорта вдън земя, да не би случайно да го намери.

— А костюмчета купи ли?

Шурик кимна:

— За една годинка и за две.

— Покажи ми ги — помоли Аля стратегически.

Доверчивият Шурик я поведе към стаята си, където почти беше подреден бабиният „куфар №1“, тоест най-малкият от нейната колекция, с метални ъгълчета. Съществуваха също №2 и №4. Но Аля не знаеше това.

Шурик приседна над куфара, който бе поставен на пода до бюрото. Аля го прегърна изотзад през врата. Той погледна часовника — десет и половина. А тепърва трябваше да я изпраща, как иначе. А утре му предстоеше да стане в шест — полетът беше ранен.

— Само че бързо — предупреди я Шурик.

Не точно тези думи би желала да чуе Аля. Но в края на краищата не думите бяха важни, а генералната линия. А Аля от детинство беше приучена към мисълта, че то се знае какво искат мъжете от жените. Такава беше нейната простичка теория и тя я следваше, без да сметне за нужно да попита дали Шурик желае същото в този момент. На него пък и през ум не му мина да откаже на момиче нещо толкова дребно. И с апетита, който неизменно идва с яденето, Шурик извърши необходимото действие, като достави на Аля пълно удоволствие: те бяха любовници, вече за пети път от онази Нова година насам те бяха любовници, значи всичко се движеше в правилната посока и ако Стовба не поиска да го пипне, ще го получи тя, Аля, със своето търпение и вярност. А поради своята напреднала бременност Стовба засега не будеше опасения у нея. Освен това всички знаеха колко влюбена беше тя в своя черен Енрике, а има ли мъж, на когото това би харесало…

Общата схема може и да беше правилна, но — за някои отдалечени райони и за друг контингент. Засега Аля не можеше да прецени и това, но пред нея имаше много време да се обучава.