Дългият път към дома [bg]

— Отишъл е при професор Маси — кимна Мирна. Съвсем леко се раздразни от факта, че лудата Рут бе забелязала онова, което на нея й бе убягнало. — Искал е да получи потвърждение, че все още е пълен е енергия и талант. Че е звезда.

Рен-Мари се озърна в притихналото бистро. Отправи поглед през разделения с мулион прозорец към вече празните маси на терасата. Към обръча от къщички, чиито прозорци сияеха меко и тъмнината.

Спасени.

Срещна погледа на Арман и отново зърна в очите му онова изражение. На спасен човек.

А Гамаш си отчупи парче франзела и го задъвка, докато размишляваше.

Какво търсеше Питър? Със сигурност искаше да намери нещо, и то толкова отчаяно, че за кратко време бе пропътувал огромни разстояния. Париж, Флоренция, Венеция, Шотландия. Торонто и град Квебек. Пътешествието му миришеше на отчаяние, той бе едновременно ловецът и плячката. Беше като игра на криеница, в която има само един участник.

— Вашият преподавател е споменал някакъв „Салон на отхвърлените“ — каза Гамаш. — Какво е това?

— Всъщност аз повдигнах темата — поправи го Клара. — Като че ли професор Маси въобще не беше доволен, че му напомням за него.

— Защо? — поинтересува се Жан Ги.

— Не беше най-великият момент в историята на учебното заведение — засмя се художничката. — В края на всяка година имаме изложба. Журито се състои от професорите и някои изтъкнати арт дилъри в Торонто. Само най-добрите студенти получават шанса да покажат творбите си. Един от преподавателите реши, че така не е честно, затова организира паралелна изложба.

— „Салона на отхвърлените“ ли? — попита Оливие.

Художничката кимна.

— Изложба за низвергнатите. Организирана по подобие на един известен вернисаж в Париж през 1863 г., когато картина на Мане не била допусната до участие в официалния парижки салон. Тогава организирали „Салон на отхвърлените“, където подредили творбите на неодобрените художници. Не само картината на Мане, а и „Симфония в бяло“ на Уистлър се озовала в „Салона на отхвърлените“. — Клара поклати глава. — Едно от великите произведения на изкуството.

— Добре осведомена си, ma belle — отбеляза Габри.

— Че как иначе? Моите творби заемаха централно място в „Салона на отхвърлените“ в нашия колеж. Отначало знаех само, че не са били одобрени от журито. А след това ги видях на паралелната изложба.

— А картините на Питър? — попита Гамаш.

— На централно място в основната изложба — отвърна Клара. —Нарисувал бе впечатляващи платна. А моите, доколкото разбирам, не са впечатлили никого. Тогава още експериментирах.

— Не си била спасена? — предположи Габри.

— Направо неспасяема.

— Авангардна — заяви Рут. — Не е ли това терминът? Изпреварила си времето си. Останалите е трябвало да те догонват. Не ги имала нужда от спасяване. Не си била изгубена. Просто си изследвала границите на възможното. Има разлика.

Клара погледна в сълзящите уморени очи на Рут.