![Само един поглед [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/0/3/samo-edin-pogled-bg-download.jpg)
Само един поглед [bg]
- Автор: Кобен Харлан
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 954-529-413-2
- Переводчик: Теодор Михайлов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Само един поглед [bg]». Краткое содержание книги:
“Харлан Коубън е съвременният майстор на привидно изкривената действителност, който те подмамва още от първата страница, за да те шокира при прочета на последната”. Дан Браун. Автор на “Шифърът на Леонардо”
— Не.
— Кога?
— Кога е бил убит ли?
— Да, кога?
— Четири дни след като Джак му се обадил.
Грейс се замисли.
— Не би могло да е Джак.
— Ами…
— Невъзможно е. Той не е напускал щата повече от месец.
— Ти го казваш.
— Какво намекваш?
— Нищо, Грейс. Все пак съм на твоя страна, нали? Аз също не мисля, че Джак е убил някого, но нека се разберем за нещо.
— Какво имаш предвид?
— Имам предвид да спреш с глупостите от рода на „той не е напускал щата“. Та Ню Хампшир ей го къде е. Пътят дотам с кола е четири часа, а със самолет — един час.
Грейс разтърка очи.
— И още нещо — продължи Кора. — Знам Защо е Боб, а не Робърт.
— Защо?
— Защото е репортер. С това име подписва материалите си. В „Гугъл“ фигурират сто двайсет и шест текста с името му, публикувани в „Ню Хампшир Поуст“. А ето тук, в некролога за него пише: „неуморим разследващ репортер, известен със своите смели статии“. Човек остава с впечатлението, че нюхампширските мутри са го очистили, за да заглушат опасния му глас.
— А ти не вярваш да е такъв случаят…
— Кой знае? Но прегледах материалите му и бих казала, че се занимава с дребни битови проблеми: поправяч на миялни машини задиря достопочтени домакини или недобросъвестен сватбарски фотограф се омъглил с взетия аванс, и други от този род.
— Все пак е възможно да е настъпил някого по мазола.
— Не е изключено. А и мислиш ли, че няма връзка между обаждането на Джак и последвалата смърт на Дод?
— Има, разбира се — отвърна замислено Грейс. — О, я почакай…
— Какво?
— Фотографията. На нея са снимани пет души — две жени и трима мъже. Доста е стара, но…
— … Боб Дод може да е един от тях? — довърши Кора и пак зачатка с клавиатурата.
— Някъде трябва да има снимки, нали?
— Вече съм там — обяви Кора, плъзна мишката и отиде с курсора на „search“. Появиха се общо дванайсет снимки на лика с името Боб Дод. Единайсетата от тях се оказа от някаква благотворителна акция в Бристъл, Ню Хампшир. На нея първият отляво беше репортерът от „Ню Хампшир Поуст“ Боб Дод.
Нямаше нужда да се вглеждат продължително — публицистът Боб Дод беше афроамериканец. А на тайнствената фотография всички бяха бели.
Грейс смръщи вежди.
— Все пак трябва да има някаква връзка.
— Чакай да видим дали не бих могла да изкопая биографични данни за него. Може да са учили заедно в колеж или нещо подобно.
В този момент от входната врата се дочу леко почукване. Грейс и Кора се спогледаха. Почукването се повтори. На вратата имаше звънец, но който и да стоеше отвън, беше решил да не го използва. Очевидно знаеше, че в къщата има деца, които по това късно време спят. Грейс стана, следвана от Кора. При вратата Грейс запали външното осветление и надникна през малкото странично прозорче. Би трябвало ужасно да се изненада, но вече явно беше над нещата.
— Кой е? — попита я шепнешком Кора.
— Човекът, който промени живота ми — отвърна Кора и отвори вратата.
На прага с наведена глава стоеше Джими Екс.
Устните на Ву се изкривиха в усмивка.
Още като видя светлините на полицейската кола, той свърза нещата. Жената. Нейната изобретателност беше впечатляваща, но и вбесяваща.
Сега обаче нямаше време да размишлява върху това.
Какво да предприеме?
Джак Лосън лежеше вързан в багажника. Чак сега Ву си даде сметка, че трябваше да се омете още щом видя отворения тайник на ключа. Поредната му грешка. Още колко такива можеше да си позволи да направи? Да минимизира белите, доколкото е възможно — ето единственото решение. Няма възможност да ги заличи, стореното — сторено. Ще понесе щети, ще си плати. Пръстовите му отпечатъци са навсякъде из къщата. Съседката вероятно вече го е описала на полицията. Сайкс, бил той жив или мъртъв, ще бъде намерен. И Ву нищо не можеше да направи, за да промени нещата.
Заключение: ако го хванат, заминава в затвора за много дълго време.
Полицейската кола влезе в алеята пред къщата.
Не му оставаше нищо друго, освен да импровизира според обстоятелствата. Спусна се надолу по стълбите, като междувременно с поглед през прозореца установи, че колата спира. От нея слезе висок чернокож полицай. Пистолетът му си бе в кобура. Това е добре.