![Нощният ловец [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/9/9/noshchniyat-lovec-bg-download.jpg)
Нощният ловец [bg]
- Автор: Линдсей Джеффри
- Серия: Декстър #1
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Елика Рафи
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Нощният ловец [bg]». Краткое содержание книги:
И докато обмислях някои от въпросните неща, изведнъж осъзнах, че Рита тихо плаче. Останах вперил поглед в нея за момент, мъчех се да потисна спомена за одрания и обезкървен портиер. Никога нямаше да разбера защо плаче, но понеже отдавна упорствам в стремежа си да имитирам човешките създания, знаех, че се очаква да я успокоя. Приведох се към нея и обгърнах раменете й с ръка.
— Рита — казах, — тихо, тихо.
Аз, разбира се, не бих могъл да измисля чак такова нещо, но многобройните експерти са го измислили така. И подейства. Рита се хвърли към мен и зарови лице в гърдите ми. Придърпах я по-близо, което ми позволи да видя ръката си. Преди по-малко от час същата тази ръка държеше острия нож над Яворски. Само си го представих — и ми се зави свят.
Настина не зная как се случи, но го направих. В един момент я галех и успокоявах, загледан във вените на ръката си, преизпълнен със сетивната памет, която пулсираше в пръстите ми със силата и яснотата на момента, в който ножът отваряше корема на Яворски. А в следващия миг…
Мисля, че Рита бе вдигнала поглед към мен. Логично е да допусна, че съм отвърнал на погледа й. Въпреки това виждах не Рита, а прилежна купчина хладни и обезкървени кости. И не ръцете на Рита разкопчаваха колана ми, а надигащият се, неудовлетворен глас на Мрачния странник. А малко по-късно…
Да. Това още е по някакъв начин немислимо. Искам да кажа направо там, на кушетката.
Как можа да се случи?!
Когато най-после се добрах до леглото си, бях съсипан. Обикновено не спя много, но сега се чувствах така, сякаш няма да ми стигнат и трийсет и шест часа непрекъснат сън. Вълненията на нощта, напрежението от толкова нови преживявания — бях съсипан. Станалото беше по-съсипващо за Яворски, разбира се. Противно влажно нищожество, но пък аз изразходвах адреналина си за цял месец напред в една-единствена бурна вечер. Не исках дори да се замислям какво означава всичко — от странния импулс да изляза обезумял и забързан през нощта до немислимите неща, които ми се случиха с Рита. Когато си тръгнах, тя спеше и изглеждаше много по-щастлива. Бедният побъркан Декстър обаче пак нямаше и най-малка представа какво точно се е случило. Но когато главата ми докосна възглавницата, заспах почти веднага.
И ето ме — нося се над града като птица без кости, спускам се стремително надолу и студеният въздух ме обгръща, и ме омаломощава, и ме притегля там, където лунната светлина посребрява водата, и аз се стрелвам в тясната студена стая, а там дребният пазач поглежда нагоре към мен и се изсмива, разперил ръце като криле на орел, разтърсва се от смях, а усилието изкривява лицето му, променя го, и ето, той вече не е Яворски, а някаква жена, и мъжът, който държи ножа, вдига поглед нагоре, където аз кръжа над трептящите червени вътрешности, и когато вече мога да различа лицето, чувам Хари пред вратата и се извръщам, преди да видя кой е на масата, но…
Събудих се. Болката в главата ми можеше да разцепи и кокосов орех. Чувствах се така, сякаш току-що съм затворил очи, но часовникът до леглото ми показваше 5:14.
Още един сън. Още един далечен призив от моя фантомен партньор. Не е странно, че мразя да сънувам. Много е глупаво. Толкова безсмислени, очевидни символи — неконтролируема смесица от тревожност и омразни дебелашки безсмислици.
Вече нямаше да мога да заспя. Мислех за инфантилните образи, които ме бяха споходили. Ако трябва да сънувам, защо сънищата ми не приличат на мен, защо не са интересни и различни?
Седнах и разтрих пулсиращите си слепоочия. Ужасяващата изнурителна апатия се отцеждаше от мен като от пресъхнал синус, а аз седях на ръба на леглото, упоен от невнятен унес. Какво ставаше с мен? И защо не се случваше с някой друг?
Този сън ми се струваше различен, но не бях сигурен нито в какво се състои разликата, нито какво означава. Последния път бях абсолютно сигурен, че ще стане ново убийство, и дори знаех къде ще бъде. Този път обаче…
Въздъхнах и отидох в кухнята да пия вода. Главата на Барби изтрака, когато отворих вратата на хладилника. Стоях, загледан в нея, докато отпивах от студената чаша. Ярките сини очи ми отвръщаха с немигащ поглед.