Нощният ловец [bg]

Луната се открояваше над водата. Поради някаква причина, която не можех да обясня, но която изглеждаше твърде уместна, твърде необходима, за момент останах вперил поглед във водата — проблясваща и съвършена. Олюлях се и се блъснах в импровизираната маса, после се отдръпнах. Но луната… или беше водата?

Толкова близо… Бях толкова близо до нещо, чието ухание почти долавях, но… По мен пробягаха тръпки. И това беше добре. Толкова добре, че последва цяла верига от тръпки, чак зъбите ми затракаха. Защо обаче? Какво означаваше това? Там имаше нещо, нещо съществено, някаква всеобземаща чистота и простота, която се носеше по луната и водата непосредствено пред върха на ножа ми, а аз не можех да я уловя.

Отново погледнах пазача. Лежеше покрит с рани и излишна кръв — и ме дразнеше неимоверно. Трудно ми беше обаче да остана задълго раздразнен при тази красива луна, която ме заливаше с лъчите си, при тропическия ветрец, великолепното поскърцване на тиксото и паническото дишане. Едва не се разсмях. Има хора, които избират да умрат заради някакви твърде необичайни неща, а това отвратително нищожно насекомо мреше тук заради една медна жица. А и погледът му — така объркан, така отчаян! Ненормално щеше да е, ако не се чувствах раздразнен.

А той наистина заслужаваше повече старание от моя страна. В крайна сметка нямаше вина, че не бях в обичайната си форма. Не беше дори достатъчно презрян, че да го сложа на някое от първите места в моя списък с шедьоври. Беше просто един отблъскващ плужек, който убиваше деца за пари и алкохол, и доколкото знаех, жертвите му бяха само четири или пет. Почти изпитвах съжаление към него. Наистина не беше готов за професионалната лига.