![Златният бряг [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/7/9/zlatniyat-bryag-bg-download.jpg)
Златният бряг [bg]
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Сатър #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Николова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Златният бряг [bg]». Краткое содержание книги:
Отправих се на север, за да избегна срещата с ягуара, който щеше да се появи откъм Лоукаст Вели и междувременно се опитвах да реша къде да отида. Блудните съпрузи би трябвало да имат къде да отидат, но повечето от тях нямат и затова обикновено обикалят насам-натам с колите си, защото не искат да отидат някъде, където хората ще ги питат как е госпожата.
Отминах вляво портите на Алхамбра и забелязах на входа двама мъже в черни костюми.
Все още не беше ми минало от вчерашните събития, макар да знаех, че ако се опитам да обясня с думи недоволството си на някой приятел, той или тя не би разбрал как е възможно инцидентът в плевника или срещата с Белароса да ме разстроят толкова. Хората никога не разбират. Щях да добавя естествено:
— Има и още нещо.
И наистина, имаше, но то беше по-скоро в съзнанието ми, нямаше връзка с материалния свят и само някой психиатър би издържал на монолога ми за всички несправедливости в живота и брака.
Както и да е, покарах малко из околността и накрая стигнах до Бейвил, което е нещо като работническо градче върху първокачествен недвижим имот в пролива Лонг Айлънд. Крайно време е това място да се подворянчи, но, изглежда, има някаква местна тайна организация срещу BMW-тата и магазините за диетични храни.
Това малко градче се занимава главно с риболов, пристанищна дейност, морски магазини и продажба на алкохол. Невероятно е, че на такова малко място може да има толкова много кръчми, но това е въпрос на търсене и предлагане. Някои са неугледни, други са още по-неугледни, а най-неугледната е „Ръждивият Клюз“. Клюз, ако ви интересува, се нарича отворът на борда на кораб, през който се спуска веригата на котвата. Имам чувството, че баровете и ресторантите на Лонг Айлънд се надпреварват да търсят неизползвани морски термини, но това място наистина изглежда като ръждясал клюз и беше отворено за Великден. Паркирах мустанга на чакълестия паркинг между един пикал и четири мотоциклета и влязох вътре.
Нощем една кръчма край брега придобива някакъв местен колорит, обаяние и je ne sais quoi25. Но в неделния следобед, при това неделята на Великден, „Ръждивият Клюз“ изглеждаше така потискащ, както преддверието на газова камера.
Седнах на бара и си поръчах чаша наливна бира. Това място е било обзаведено със стандартни морски принадлежности, но от вехториите по тавана и стените не бих могъл да оборудвам и боклукчийски шлеп.
Забелязах, че компанията ми включваше трима мъже и една жена в интересни черни кожени облекла на мотористи, няколко стари моряци със загоряла от слънцето и разядена от алкохола кожа и четирима младежи, облечени в дънки и спортни фланелки, които се бяха залепили за видеоигрите и изпадаха ту в кататония, ту в свети Витово хоро.
Купих си няколко закуски от бара, от тези, на които трябва да се слагат предупредителни етикети, и задъвках. Яхтклубът „Сиуанака Къринтиън“ е на около миля от тук, надолу по пътя и през лятото, след цял ден плуване, дворяните биха посетили място като „Ръждивият Клюз“. А когато се върне на сигурно място в своя извънградски клуб, човек небрежно споменава за това посещение, намеквайки по този начин, че е истински мъж. Но ето ме тук извън сезона да пия сапунена вода, да ям пролетарска храна и да наблюдавам как мъглата от синкав цигарен дим се носи покрай светлините на бара.
Поръчах си още една бира и шест парчета друсано говеждо месо за десерт. И тъкмо когато изглеждаше, че никой не се интересува от мен или не се чувства обиден от моето присъствие, един от мъжете в кожено облекло, който седеше на извивката на бара, запита:
— Тук ли живееш?
Трябва да разберете, че дори в дънки и фланелка, небръснат и с мустанг на паркинга, Джон Уитмън Сатър не можеше да мине за един от работягите, особено след като си отворих колежанската уста. Разбирате също, че този въпрос имаше и по-дълбоко значение.
— В Латингтаун — отговорих.
— Ай-ай-ай — отвърна той напевно.
Искрено се радвам, че в тази страна няма класова ненавист, иначе мъжът в кожените дрехи щеше да се държи грубо.
— Загуби ли се или какво? — попита той.
— Сигурно, щом съм тук.
Всички сметнаха това за забавно. Чувството за хумор помага до голяма степен при скъсяване на разстоянието между културните хора и кретените.
Коженият каза:
— Твойта те изхвърли или какво?
25
Не знам още какво (фр.). — Б.пр.