Червената лястовица [bg]
- Автор: Matthews Jason
- Серия: Червената лястовица #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- ISBN: 978-954-28-1803-8
- Переводчик: Жана Тотева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Червената лястовица [bg]». Краткое содержание книги:
За повечето хора опасността от ядрен апокалипсис изглежда като неприятен спомен от някакво далечно и непонятно минало, но за агентите от тайните служби на САЩ и Русия войната продължава и средствата не са се променили. Тя се води безскрупулно, със същата ярост, със същата подмолност, без никаква жалост към хората, които стават нейни жертви.
Доминика Егорова е една от тези жертви. Против волята си тя става агент на СВР — тайната служба, наследила КГБ и обслужваща режима на Владимир Путин. Нейните шефове искат да използват красивото тяло на Доминика като инструмент във войната. Тя се превръща в „лястовица” — специално обучена съблазнителка, която трябва да измъква чрез секс тайните на американските шпиони.
Съдбата обаче я среща с човек, който може да я измъкне от ада на руското разузнаване и да даде нов смисъл на живота й. Двама души, от двете страни на невидимата, но все още съществуваща желязна завеса, са изправени пред избора дали да следват правилата и да бъдат част от бездушната система или да изберат опасния път на любовта.
Тя отвори очи.
— Вярно е. Не казах нищо — отговори Доминика и отново затвори очи.
Марта отпи от виното си, забелязвайки с известно безразличие, че Доминика не само е извършила предателство срещу държавата — да се каже предателство срещу Думата звучеше нелепо, — като не бе докладвала и бе излъгала, но тази вечер направи и нея съпричастна в измяната, защото бе чула за нейното престъпление. Тя се протегна и стисна ръката на Доминика.
— Трябва да внимаваш!
Марта бе посветила живота си на Държавата, с години бе игнорирала ексцесиите и жестокостите и лично бе допринесла за съсипването на много мъже, чийто единствен грях беше поддаването на удоволствията на плътта. Но вътре в себе си тя отдавна бе скъсала с тези копелета. Познаваше ситуацията, в която се намираше Доминика. Зверове, помисли си тя, те ще изцедят до капка това красиво, интелигентно момиче, после ще я захвърлят. И ако това, което правеше, дори и най-мъничко разстроеше Владимир Путин, тя щеше да се озове в смъртна опасност. Информацията на Доминика беше като завързана торба със змии — безопасна за момента, но не трябваше да я удря в стената.
Кратката визита на Марбъл в Хелзинки беше триумф в много отношения. Първо, той лично се запозна и осъществи значителен напредък с търговския министър Трънк, като така по безспорен начин доказа, че е необходимо да продължава с преследването на канадското денди. Второ, от трите му среднощни срещи с Нейт в хотел „Гло“, продължили до зори, се родиха осем доклада с информация на най-високо ниво (с бележки за още тридесет и седем възможни) за операции на СВР в Европа и в Северна Америка. Трето, Марбъл бе открил името на заместник-комисаря в Управлението за стратегическа политика и планиране на RCMP[47], който се срещаше с руски агент доносник, работещ през деня като танцьор в бар „Факс“ в Отава. И накрая, старият агент повтори по памет — той обикновено нямаше достъп до китайските доклади — есенцията на три рапорта от Пекин, с детайли за борбата за надмощие, която продължаваше да тлее в постоянното присъствие на тяхното Политбюро през последните две години след премахването на Бо Силай в началото на 2012 година. Коментарите на Марбъл относно интереса на президента Путин — „изключително вманиачен“, така го наричаше — към разединяването на Китайската комунистическа партия бяха високо оценени от аналитиците.
Това беше положителната информация от Марбъл. Найексплозивният момент обаче беше един намек, който Марбъл бе доловил — че има „директорска разработка“, която се ръководи от четвъртия етаж на Ясеново. Ставаше дума за платен агент на Русия, толкова важен и толкова засекретен, че ръководството на СВР водеше случая лично. За контраразузнаването в ЦРУ този факт можеше да означава единствено, че става дума за мегакъртица. Едно правителство, една държава имаше голям проблем, проникването беше много сериозно и опасно и всички в централата се гледаха един друг и се питаха дали шпионинът не е във Вашингтон. Тази част от разузнавателната информация беше обособена от останалото, съобщено от Марбъл, и по нея започна отделна разработка.
Не беше необходимо някой да казва на старата кримка какво да прави. Всъщност той им каза какво ще направи. Знаеше как да дърпа нишките на паяжината, как да седи незабележимо като паяк в нея, чакащ потрепването им. Щеше да събере — полекалека — колкото може повече информация. Междувременно думите къртица на СВР, директорска разработка и Ясеново се озоваха на белите дъски на дузина анализатори в контраразузнаването на централата на ЦРУ. Те бяха добри в чакането, щяха да чакат с месеци, дори с години, за да напаснат повече парчета в тази мозайка.
Последната вечер Марбъл каза на Нейт, че след шест месеца Антъни Трънк ще присъства на икономическа конференция в Рим, както и на Общото събрание на ООН в Ню Йорк, което му подсигуряваше две бъдещи възможности за пътуване извън Русия под правдоподобното прикритие за преследването на канадеца от СВР.
Централата беше доволна от тази серия срещи с Марбъл и от работата на Нейт. В тайната банкова сметка на Марбъл беше депозиран бонус и Нейт бе награден с увеличение на редовното си възнаграждение със 153 долара след облагане.
— Страхотно! — каза Гейбъл, като чу за увеличението. — Сто петдесет и три долара. Точно колкото да не обезценят съвсем приноса ти. Осъзнаваш ли, че получи и ваучер за шест безплатни измивания на колата си?
В края на серията срещи, преди Марбъл да се върне в Москва, Нейт повдигна деликатно въпроса за сигурността на генерала. Марбъл доста безгрижно призна, че след като двамата за малко не бяха смазани на снежната московска улица онази нощ — изглежда сякаш се бе случило преди сто години, — в централата на СВР в Ясеново е започнал сериозен лов за разкриване на къртицата. Неговият стар приятел, първият заместник-директор Егоров, беше убеден, че някой висш офицер в руската служба шпионира за ЦРУ.
— С други думи… аз — каза той със смях. Тревогата на Нейт си пролича по лицето му.
— Виж — каза Марбъл, — аз съм привикнал с риска. Знам как работи моята служба. Знам как мисли и действа този жулик, този стар мошеник Егоров. Няма причини за тревога. — Той се замисли за себе си, за четиринадесетте си години като агент на Ленгли, за будните нощи, в които се ослушваше за стъпки по стълбището, или за усещането на стягане в гърдите, когато веднъж го привикаха в Москва „за консултации“. Спомни си неизразимата вълна на облекчение, когато видя пълната конферентна зала, след като бе извикан на едно съвещание. Други преди него бяха влизали в празна заседателна стая с убийце, с главорез, чакащ зад вратата.
Ветеранът успокои своя млад напрегнат водещ офицер и те прегледаха плановете за непредвидени ситуации, за най-опасното действие в забранената зона. Ексфилтриране. Измъкване на някого на свобода. Отвътре, от Москва, докато те преследват по петите, със семейство или с любовница, свити в багажник на кола, или дръзко прекарване през паспортния контрол. След четиридесет минути Марбъл вдигна ръка.
— Натаниъл, достатъчно за тази вечер. Ти си много изчерпателен и прилежен.
Нейт се изчерви в неловко смущение и те си казаха лека нощ.
Сега, когато Марбъл си беше в безопасност у дома, Нейт се радваше, като четеше цветистите похвали от централата за добре обезпечените и продуктивни срещи с агента. В една грама докладът на Нейт бе характеризиран като „добре приет на найвисоко равнище“.
Форсайт го потупа по рамото за добрата работа, а Гейбъл му донесе бира.
— При всички похвали, които получи, никой не мисли за агента — каза Гейбъл. — Твоя отговорност е никога да не забравяш агента си. Схвана ли?
Блясъкът избледня на фона на неотложния проблем на Нейт. Доминика. Накъде вървеше тази разработка? Какво означаваше нейното признание, че работи за резидента? Ако в близко време не постигнеше някакъв напредък в тази посока, от централата щяха да завалят оплаквания.
— Майната ѝ на централата! — каза Гейбъл. — Просто го давай по-леко няколко седмици, къпи се в славата на последното ти ужасно добро изпълнение, после ще решим какво ще правиш по-нататък.
Нейт вече познаваше Гейбъл достатъчното добре.
— Ти всъщност имаш предвид: стани от този стол и хващай улицата, преди да те изритам през парадния вход, нали? — каза му той.
— Да, да, всъщност точно това имам предвид — отговори Гейбъл. — Иди в плувния басейн. Намери твоя СВР ефрейтор.
Занеси ѝ цветя. Кажи ѝ, че си бил нещастен без нея и че много ти е липсвала. Изведи я на вечеря.
— Да ти кажа ли истината, Марти, тя всъщност наистина ми липсваше — каза Нейт, гледайки надолу в килима. После вдигна очи към Гейбъл.
— А стига бе! — каза му Гейбъл и излезе.
ТОРТА С ХАЙВЕР
Смесете задушен шалот[48], сметана и намачкано сирене нюшател[49] и излейте сместа във форма за торта. Посипете с настергани сварени яйца. Намажете отгоре тънък слой хайвер с малък размер (от есетра или севруга) и охладете. Махнете формата. Можете да мажете от сместа върху блини или триъгълни тостове.
47
Кралската конна канадска полиция. — Бел. прев.
48
Вид дребен лук. — Бел. ред.
49
Подобно на камамбер френско сирене. — Бел. ред.