Червената лястовица [bg]

Предния ден Нейт се бе посъветвал с Гейбъл.

— Накарай я да говори за работа — каза му той. — Тя е офицер от СВР, това е нейната мръсна тайна.

Нейт кимна. Той се гърчеше, измъчваше се от наложителната необходимост за осъществяване на пробив. Форсайт го хвалеше, Гейбъл го окуражаваше, но Нейт ставаше все по-неспокоен. Той трябваше да осъществи пробив, и то веднага.

Те си побъбриха за минута, докато гледаха неправдоподобно огромното меню.

— Много си тих тази вечер — каза Доминика, гледайки в него над върха на менюто. Същият великолепен пурпур. Той никога не се променя, помисли си тя.

— Труден ден в офиса — каза Нейт. Давай го небрежно. — Закъснях за среща, пропуснах някои цифри в една телеграма, шефът ми не остана особено щастлив и ми го каза.

— Не мога да повярвам, че не си отличник в работата си.

— Е, сега вече се чувствам по-добре — каза Нейт и поръча две чаши вино на кръжащия наоколо сервитьор. — Тази вечер изглеждаш чудесно.

— Така ли мислиш? — Той ѝ правеше комплимент. Колко уверен изглеждаше.

— Да, наистина го мисля. Накара ме да забравя шефа ми, работата и скапания си ден.

Неговият шеф. Доминика се запита какво ли си мисли той всъщност. Тя погледна отново към менюто, но ѝ беше трудно да се фокусира върху написаното.

— Ти не си сам, Нейт. И моят шеф ме нахока. — Тя усещаше пулса си в гърлото. Отпи глътка вино и усети как то запали стомаха ѝ.

— Значи и двамата сме загазили. Ти какво направи?

— Няма значение — каза Доминика. — Той просто е много неприятна личност, некультурный. И е грозен. Има брадавици. Колко резидентни в Хелзинки имат брадавици, помисли си тя.

— Какво означава некультурный?

Като че ли не знаеш, каза си Доминика.

— Той е селяндур, няма никаква култура. Нейт се разсмя.

— Как се казва? Дали не съм го срещал по веригата?

Тя бе сменила пет пъти намерението си през последните два дни и накрая взе решение да се въздържа от глупави игри. Погледна към Нейт през масата. Той дъвчеше гризини и ѝ се хилеше. Недей! Измена! Предателство!

— Името му е Волонтов, Максим — каза тя, чувайки гласа си като през нечии чужди уши. Боже мой, помисли си тя, казах го! Погледна внимателно Нейт. Той преглеждаше менюто и не вдигна поглед, когато тя произнесе името. Аурата около главата му не се промени.

— Не, не мисля, че сме се срещали. — Нейт усещаше как космите по ръцете му настръхват. Мамка му! Какво прави тя? Токущо се разкри.

— Е, тогава си късметлия — каза Доминика, продължавайки да се взира в него. Нейт вдигна поглед от менюто. Дали беше направила грешка и името на резидента просто ѝ се бе изплъзнало? Тя го гледаше равнодушно. Не. Каза го преднамерено.

— И защо е толкова гаден? — попита я той.

— Отвратителен е, старо съветско копеле. Всеки ден ме зяпа, какъв е изразът на английски? — Доминика продължаваше да го гледа равнодушно.

— Съблича те с поглед — помогна ѝ Нейт.

— Аха — каза Доминика.

Никаква реакция от негова страна. Дали бе пропуснал това, което току-що бе казала? Господи, толкова далеч ли бе стигнала? После изведнъж разбра, че не ѝ пука. Тя се бе плъзнала по наклона и сега бе пазител на смъртно опасна тайна. Доволен ли си сега, дурак, ти, малък глупако?

— Звучи ужасно… но аз мога да го разбера защо те зяпа. — Нейт я погледна и ѝ се ухили хлапашки. Исусе, помисли си той, това дойде като гръм от ясно небе. Дали не е сигнал към мен? Преструва ли се? На срамежлива ли се прави?

Той погледна в непоколебимите ѝ сини очи. Гърдите ѝ се надигаха и спускаха под вълнената рокля. Пръстите ѝ стискаха ръбовете на смехотворно огромното меню.

— Сега ти си некультурный — каза тя. Дали всъщност вече не го знаеше? Или беше толкова добър, че да скрие така реакцията си?

— Е, явно и двамата имаме проблеми в работата. Трябва да си съчувстваме.

— Какво означава „съчувстваме“? — попита Доминика. Синеок втренчен взор.

— Да си плачем един друг на раменете — каза Нейт. Пурпур, стабилен и топъл.

Доминика не знаеше дали да се разсмее, или да запищи.

Остани професионалист.

— Плаченето можем да оставим за после. Сега съм гладна, хайде да поръчваме.