Червената лястовица [bg]

Висш канадски служител и на това отгоре пидер, педал. Американският отдел имаше предимство и Марбъл беше логичният кандидат за пътуването до Хелзинки — за да подуши парфюмираната персона на Трънк. Командировката бе одобрена от центъра. Тъй като Марбъл знаеше какво ще стане, бяха издадени инструкции за изключване на резидентурата в Хелзинки както от конференцията, така и от операцията. Впоследствие той бе подал сигнал чрез сателитната връзка, че ще има възможност да се срещне с водещите го агенти от ЦРУ късно посред нощ след дневното заседание и приключването на тържествената вечеря. Рисковано, но възможно.

Един анализатор от руската централа щеше да пристигне два дни преди началото на конференцията, за да помогне за подготовката на текущите информационни изисквания за съвещанията. Дълъг лист с допълнителни въпроси, генерирани от предишните разузнавателни доклади на Марбъл, беше изпратен с нова грама в бюрото. Накрая на списъка, както винаги, бяха меко формулираните контраразузнавателни въпроси: имате ли информация за някаква къртица в правителството на САЩ? Знаете ли за компрометиране на някакви класифицирани материали в САЩ? Знаете ли за някакви разузнавателни операции, насочени срещу лица или учреждения в САЩ? Умерени, меки въпроси с отворен край, предназначени да отворят пещта на фурната, за да се погледне вътре.

Те продължиха надолу по списъка. Презареждането на техническите му устройства беше невъзможно — на връщане от Хелзинки Марбъл щеше да мине през митницата. Планът за контакти в чужбина трябваше да бъде актуализиран. Форсайт забрани на двамата висши офицери, дошли от централата, да участват в разговорите. Нейт беше водещ офицер на Марбъл и той щеше да свърши работата.

Имаше и подготвителни мероприятия, които никой друг не можеше да направи: Нейт се покри, излезе на улицата и изчезна от поглед. Посред нощ той оглеждаше тъмните алеи, ъглите на стените, стълбищата по товарните докове — места за кратка среща — близо до разкошния неокласически хотел „Камп“, където щеше да се състои срещата на високо равнище и където щяха да отседнат делегатите. Мотаеше се покрай кафета, ресторанти, из центъра на града и около Скулптурния музей, изминаваше пеша разстояния, мереше ги с крачки, мереше ъгли, оценяваше човешкия поток и прикритието — това щяха да са местата за светкавичен контакт, — всички в рамките на една кратка разходка около „Камп“.

Накрая, през една нощ, в която по монолитните фасади на железопътната гара се лееше пороен дъжд, Нейт се качи по страничните ѝ стъпала и точно зад вратата почувства една ръка, а после и тежината на хотелски ключ в джоба си. Един мъж с изпито лице, неофициален агент под прикритие от Европа, беше наел стая в хотел „Гло“ за седмица със случаен псевдоним. Всяка вечер по време на конференцията Нейт щеше да чака в хотелската стая, за да се срещне с Марбъл в мига, в който той успее да се измъкне, да чака лекичко драсване по вратата, да чака да започне дългият разговор в затоплената стая със спуснати щори и включен телевизор в ранните утринни часове, докато градът спи и сменящите се улични светлини се отразяват в безконечни линии по мокрите пусти улици. До момента, в който Марбъл слезеше от самолета в Хелзинки, бюрото щеше да е готово да прекара толкова време с него, колкото позволяваше безопасността, без да се покаже дори и частица от американски косъм на улицата.