Игри за милиарди [bg]

— Започнах да правя спагети и не ми се иска да ги похабя. Искаш ли да ги споделиш с мен?

— Впечатлена съм. Мъж, който умее да готви!?

— Не прибързвай.

Джак се усмихна, улови я за лакътя и я дръпна вътре.

Косата й беше вързана на опашка, която подскачаше симпатично, докато тя вървеше. Никакъв грим — нямаше и нужда. Изглеждаше някак си още по-изкусителна с широките есенни дрехи, отколкото онази вечер в Белия дом. Щеше да е убийствена дори в дрипи.

— Питие? — попита Джак, когато влязоха в кухнята.

— С удоволствие. Бяло вино, ако имаш.

Джак извади бутилка и чаша, измъкна тапата и наля. Ева се облегна на бара и огледа кухнята. Беше голяма, просторна и удивително добре оборудвана за ерген, дори за майстор готвач, с всички модерни уреди и приспособления.

— Била съм на изложения на кухненско оборудване с по-малък асортимент.

— Ако се сетиш за нещо, което нямам, само ми кажи.

— Обичаш ли да готвиш?

— Не. Обичам да ям.

Ева остави моментът да отмине и каза съвсем откровено:

— Онази вечер в Белия дом се чувствах много добре с теб.

— И аз се забавлявах.

— Наистина ли? А защо не ми се обади след това?

— Може би съм искал.

— Но може би си имал много работа? — продължи тя и се усмихна.

— Може би съм се опитвал да събера кураж.

— Стига, Джак. Срамежливостта не е сред качествата ти.

Той се засмя и й подаде виното с едната ръка, а с другата разбърка спагетите.

— Какви са плановете ти за Ню Йорк?

— Само да прекарам почивните дни. Имам билети за пиеса на Бродуей.

— Повече от един?

— Да. Ще дойде една приятелка от колежа, която живее в Манхатън. Миналата седмица годеникът й я изостави. Месец преди сватбата негодникът си намерил друга. Ще я утешавам.

— Много мило от твоя страна. А пиесата?

— Всъщност е мюзикъл. „Сиви градини“.

Джак сви рамене.

— Нов ли е?

— Да, играе се само от седмица. Две стари жени седят в разнебитена стара къща сред тонове боклуци и стотици котки, спомнят си миналото и пеят за пропиляната любов, съсипала живота им.

Джак се разсмя.

— Да, да. — Тя поклати глава. — Къде ми беше умът дати говоря такива неща?

Джак извади малко спагети от тенджерата и поднесе вилицата към Ева.

— Трябва ми оценка.

Тя присви устни, извади внимателно един от вилицата и го запрати към стената. Залепи се.

— Перфектно.

Тя кръстоса дългите си крака, отпи от виното и го изчака да изсипе спагетите в цедка.

— Разкажи ми за себе си — подкани я Джак.

— Първо ти.

— Вече знаеш всичко, което си струва да се знае за мен.