Крайбрежната чайна [bg]

— Ще сложа чая — предложи майка им.

— Чаша бренди за мен, Паула, скъпа. Имаш, нали? — Хенри попита Пипа. Тя кимна.

— Едва обяд е, Хенри — Паула се намръщи.

— Подробности, подробности.

Паула изкара внуците си от стаята.

— Сега, Фло и Джейкъб, ще можете ли да ми помогнете да намеря една-две бисквити за чая?

Пипа седна в креслото до прозореца, като остави дивана за баща си и Чарли.

— Е, къде е той? — каза Хенри. — Онзи твой съпруг? Все още ли трепери някъде?

— Отседнал е у един приятел — каза Пипа.

— У другата жена, искаш да кажеш.

— Татко, не е така, както изглежда — Пипа поклати глава.

— Е, както и да е, ей толкова ми остава да му извия врата. За какъв се мисли, да напуска семейството си? Да обърне гръб на отговорностите си? Това не е мъж, ако питате мен.

— Ти не знаеш цялата история — каза Пипа и кръстоса крака. — Сложно е.

— На мен не ми звучи сложно — каза Хенри. — Съпругът ти ви оставя, а ти седиш тук и му измисляш извинения?

— Не му измислям извинения, татко… — Чарли видя, че в очите на сестра й се появиха сълзи.

— Татко — рече Чарли и сложи ръка на рамото на баща си, за да го успокои. — Пипа няма нужда от това точно сега.

— Ако питате мен, има нужда от достатъчно разум, за да смени ключалките.

Пипа прокара ръка през косата си и сбърчи чело.

— Нужно й е пространство — време да си помисли — каза Чарли.

— Добре — той седна обратно и сякаш се успокои малко. — Предполагам, че алтернативата не е твърде съблазнителна. Не и с три деца. Достатъчно лошо е и с една дъщеря, почти на тридесет и с никой, който да се грижи за нея.