Игри на злото [bg]

Служителите в приюта бяха толкова изненадани, че я изпратиха с кучешки кош, играчки, лакомства и кучешка храна за две седмици в багажника. На Ким й се стори, че толкова бързат да се отърват от Барни, че ако беше поискала да я снабдяват с храна за него до края на живота му, щяха да се съгласят.

— Добре, момче, пристигнахме — обяви тя и спря пред дома си. Кучето остана кротко седнало, докато не му отвори вратата и не хвана повода му. Заведе го вкъщи и вътре откопча повода от нашийника. Щом вратата зад гърба му се затвори, Барни се втурна трескаво да обдушва всеки сантиметър от пода, бясно размахал опашка.

Ким остана в антрето.

— Господи, къде ми беше акълът?

В същия миг я обхвана паника. В дома й се беше настанило друго живо същество! Рязко си даде сметка колко сериозна стъпка беше това. Тя едва успяваше да покрива собствените си основни нужди, камо ли пък да се грижи за някой друг. Ядеше, когато огладнееше, спеше, когато тялото й заповядаше, и много рядко полагаше доброволно излишни физически усилия.

Едва успя да потисне порива да качи животното обратно в колата и да го върне в приюта. От първа ръка знаеше как ще се почувства Барни, ако го изостави пак в клетката. Пое дълбоко въздух и направи крачка напред, овладявайки отново положението.

— Добре, момче! — Барни спря на място, щом чу гласа й. — Ако ще сме заедно, трябва да определим някои правила. Ъъ… в момента не съм сигурна точно какви ще бъдат, но правило номер едно е никакво качване на дивана, ясно ли е? Лежи си на пода, на килима, ако искаш, имаш си и кошче. Диванът е мой.

Странно, но сега, когато бяха изяснили този въпрос, на Ким някак си й олекна. Тя заобиколи кучето и отиде в кухнята. Барни продължи да изследва терена, но вече не толкова припряно.

Ким си свари кафе, седна и се зае да наблюдава как кучето обикаля и души, без да спира да маха доволно с опашка. За момент се зачуди какво ли си мисли. Дали наистина се адаптираше толкова лесно или пък душенето показваше, че е нащрек? Дали не подозираше, че това е само кратка почивка, след която със сигурност отново ще го върнат в приюта?

Барни се приближи, седна до масичката за кафе и се втренчи в новата си стопанка. Завъртя глава, огледа чашата й за кафе, после пак я погледна в очите. Ким не реагира и той повтори движението.

— Майтап ли си правиш, кученце?

При звука на гласа й опашката му се замята по пода.

Инспекторката се протегна и топна пръст в поизстиналото кафе. Грапавият език на кучето го облиза светкавично от ръката й и пак се втренчи в лицето й в очакване на втора порция. Ким се усмихна: само тя можеше да си вземе куче, което обича кафе точно като нея.