Игри на злото [bg]

— Но…

Равновесието на силите се беше променило. Алекс се отдръпна от Шейн, после се обърна и му протегна ръка. Отново контролираше нещата и имаше власт да реши как точно да завърши тази история.

— Ела с мен и ще ти помогна още сега.

Шейн не мръдна.

Опасността беше преминала. Беше го объркала достатъчно, че да разсее яростта му. Пред нея отново беше малкото момче.

Алекс го повика отново и го поведе към кабинета си.

— Само да включа лампата на писалището. По-удобно е на светло.

Посегна отстрани и щракна ключа на лампата. Точно до него имаше още един бутон. Алекс го натисна два пъти.

Стаята мигом се обля в мека, интимна светлина. Алекс поведе Шейн към стола за пациенти. Той покорно седна.

Само няколко минути: не й трябваше повече. Помощта беше на по-малко от километър от дома й. Историята с това момче трябваше да приключи веднъж завинаги и планът за това вече беше кристално ясен в съзнанието й.

Алекс свали сакото си и го метна на масата.

— Искаш ли да ти помогна веднага, Шейн?

Той не отговори, само продължи да я гледа немигащо.

— Ако ми позволиш, мога да направя така, че всичко това да приключи. Ще започнем сега, а след известно време ще се обадя на Дейвид и ще можеш да се върнеш в „Хардуик Хаус“. Нали това искаш?

На лицето му се изписа съмнение.

— Ще мога да се върна?

Алекс кимна съчувствено.

— Разбира се, ти избра да си тръгнеш доброволно. Стаята ти си е още там и те чака.

Шейн я загледа с недоверие.

— Наистина ли ще го направиш?

Тя се усмихна окуражително.

— Шейн, бих сторила всичко, за да ти помогна. Ти си ми приятел.

Изражението му се отпусна и той скри лицето си с длани.

— О, Господи, Алекс! Толкова съжалявам! Мислех, че те мразя. Мислех, че ти ме мразиш. Мислех, че съм толкова мръсен и долен, че не можеш да понасяш да си близо до мен.

— Не ставай глупав — отвърна Алекс с такъв тон, сякаш говореше на петгодишно дете. — А сега затвори очи и слушай единствено моя глас.

Шейн се отпусна назад и затвори очи.

Алекс нави нагоре десния ръкав на блузата си. Без да сваля поглед от стиснатите клепачи на момчето, започна да щипе ръката си между китката и лакътя.

— Най-напред се отпусни и освободи ума си. Ще направя така, че част от болката ти да изчезне.

Лицето му се отпусна, мускулите на челюстта му вече не бяха стегнати. Алекс с усмивка нави левия си ръкав. Продължаваше да говори на Шейн с тих, успокоителен глас, като едновременно с това заби нокът под лакътя си с всичка сила и прокара с него дълбока резка чак до китката си. Тук-таме кожата се разрани до кръв. Нараняването изглеждаше много по-лошо, отколкото всъщност беше.

— Трябва до се освободиш от омразата, Шейн. Мога да ти помогна да оставиш миналото завинаги зад гърба си. Да се почувстваш отново чист.