Игри на злото [bg]

Последното беше напълно вярно. Можеше да му помогне, стига да искаше, но пък, когато си погледна часовника, видя, че времето нямаше да й стигне.

— Какво правиш на ръцете си, Алекс?

Мамка му, беше откъснала очи от него само за секунда, колкото да погледне часовника!

Шейн сведе поглед от лицето й към зачервените й, изподрани ръце. Изражението му подсказа на Алекс, че той започва да осъзнава истината.

На вратата внезапно се почука, но това не беше изненада. Вече се беше случвало да използва монтирания на писалището паникбутон и той беше сработил идеално. Шейн скочи на крака и се хвърли към вратата, която водеше към антрето.

— Няма нищо, Шейн. Не обръщай внимание. Който и да е, ще си отиде.

Алекс отлично знаеше, че „гостите“ няма да си отидат.

Шейн беше в паника. Не сваляше очи от дясната ръка на терапевтката.

Алекс се изправи и се дръпна по-далеч от вратата.

— Няма нищо, ще си…

Трясъкът от разбитата входна врата прекъсна думите й.

Шейн я погледна в очите, смаян и уплашен. Алекс разкъса блузата си, откривайки гърдите си. Тръсна глава, за да разроши косата си и силно се ощипа по бузата, където остана нова червена следа.

Двама мъже полицаи нахълтаха в кабинета и погледите им обхванаха добре нагласената сцена.

— Той… той… опита се да ме изнасили — изплака Алекс и краката й се подгънаха. Тя се олюля и се облегна на стената. По-високият полицай посегна да я подхване.

Шейн трескаво местеше очи между хората в стаята, очевидно без да си дава сметка какво точно става. Жалка картинка, наистина! Толкова лесно се върза и повярва, че тя действително се интересува от него и ще му помогне. Момчето просто не разполагаше с необходимия умствен капацитет, за да й противостои.