Игри на злото [bg]
- Автор: Марсонс Анжела
- Серия: Разследванията на инспектор Ким Стоун #2
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-229-7
- Переводчик: Златка Миронова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Игри на злото [bg]». Краткое содержание книги:
Брайънт кимна и му благодари.
— Брайънт! — изръмжа Ким.
— Ти по принцип не закусваш, а в съда висяхме шест часа, така че съм сигурен, че днес не си яла нищо.
— Трябва да престанеш да се държиш като майка-квачка.
— Ами почни да се грижиш сама за себе си и няма да ми се налага. А сега кажи какво ти се върти в ума.
Ким проследи с очи как сержантът отхапа крайчето на хрупкавия сандвич и последва примера му, удивена за пореден път от начина, по който работеше приятелството им. Приличаше на ластик: понякога го разтягаха до краен предел, чак до скъсване, а в следващия момент — хоп! — то възвръщаше формата си и всичко отново си беше постарому.
— Нещо в случая на Рут Уилис продължава да ме притеснява.
— Не думай. Май усещам лично отношение, началник.
— В смисъл?
— Ясно е, че Алекс Торн нещо не ти допадна. Ти още от първия момент не я хареса. Да не би съмненията ти сега да са резултат от отрицателното ти отношение към нея?
Ким вече си беше задала същия въпрос, но за едно Брайънт не беше прав. Не беше вярно, че терапевтката не й беше допаднала. Просто не беше почувствала никаква емоционална реакция спрямо нея.
— Интуицията ми подсказва, че нещо не е наред.
— Принципно храня най-дълбоко уважение към интуицията ти, но в случая смятам, че подава фалшива тревога.
Ким понечи да отговори, но размисли и се отказа. Отхапа още малко от багетата, а Брайънт остави своята обратно в чинията.
— Началник, не мога да не те попитам. Това на якето ти кучешки косъм ли е?
Първоначалната тема на разговора беше затворена. Ким разбра, че ако иска да се поразрови по-надълбоко в причините, поради които доктор Торн толкова я притесняваше, ще трябва да го стори сама.
Трийсет и едно
— Добре, момчета и момичета, докладвайте за случая Дън. Досън?
— Пробите от семенна течност и косъмът са в лабораторията за анализ. Още чакаме резултатите.
Ким кимна. Не особено полезна информация при отсъствието на конкретен заподозрян.
— Разговарях с повечето му колеги, но все не мога да засека прекия му началник. Последното работно място на Ленард Дън е склад за авточасти в Кидърминстър. Вече два пъти ходих и въпросния началник все го няма.
Ким погледна Брайънт.
— Отбележи това.
Досън продължи:
— Говорих с всички от семейството му, както и повечето членове на семейството на Уенди. Отношението на всички към него се изчерпва с една дума: отвращение. Братът на Уенди я защитава яростно и въобще не ме допусна в дома си. Но това не му попречи да излезе пред входната врата и да сподели подробно мнението си за зет си.
Ким пак се обърна към Брайънт. Той си записа и това.
— Насочи цялото си внимание към съседите, Кев. Искам да знам кой е посещавал дома на Дън. Намери най-приказливата квартална клюкарка и седни да изпиеш един чай с нея. Стейс?
— След ареста на Дън във фейсбук профила му няма получени нови съобщения. Още деветнайсет души го блокираха и го премахнаха от списъците си с приятели. Ще прегледам отново онези, които все още са в неговия френд лист, може да излезе нещо полезно.
С ъгълчето на окото си Ким забеляза, че Досън извади мобилния си от джоба и се обърна с гръб, за да прочете съобщението си.
Брайънт се прокашля високо, а Стейси ритна дървената преграда, която разделяше бюрото й от това на Кевин.
Ким вдигна ръка, за да ги накара да замълчат, после скръсти ръце на гърдите си и… зачака.
В стаята се възцари мълчание, което продължи почти цяла минута, преди Досън да се обърне отново към колегите си.
— С нас ли си, Досън? — попита Ким.
Под трите чифта изпълнени с безразличие очи, приковани върху му, Досън мигом почервеня.
— Извинявай, началник, тъст ми ми пише. Той…
— Млъкни, Кев. Не се излагай повече. Следващият ни разговор по темата обаче ще бъде съвсем различен. Повторно предупреждение няма да има. Ясно ли е?
Следователят кимна и се втренчи някъде пред себе си.
— Хубаво, действайте.
Досън пръв изхвърча от стаята.
Ким остана на място, но подхвърли на Брайънт ключовете от колата.
Той погледна първо нея, после и Стейси.
— А, ясно: Вън от тук Брайънт! — обяви той сам на себе си.
После бързичко се измъкна навън, а Ким го проследи с усмивка.
— Недей да ме гледаш така притеснено, Стейс — каза инспекторката, когато останаха само двете. — Не си направила нищо погрешно.
Което си беше чистата истина. Младата следователка рядко правеше нещо погрешно.
— Искам да ми направиш една услуга. Просто за мое успокоение. Би ли се разровила малко около онази докторка?