Игри на злото [bg]

Алекс се задави и с усилие успя да задържи вечерята в стомаха си.

Опита се да се отскубне, но Шейн беше силен и решен да довърши започнатото.

— Шейн, какво, по дяволите, правиш тук?

Зачуди се дали и Шейн долавя колко силно трепери гласът й. Не го познаваше достатъчно добре, за да е сигурна на какво е способен. Но веднъж го беше манипулирала успешно, защо да не успее пак?

— Дойдох да те накажа, Алекс.

Алекс преглътна. Изражението на лицето му беше каменно. Вече ни най-малко не приличаше на уплашено малко момче. Приличаше на мъж. Истински мъж.

Тя замълча. Нямаше представа какво му се върти в главата. Трябваше да измисли план. Само ако можеше да си добере до мобилния си…

В мига, в който това й хрумна, Шейн се пресегна към дамската й чанта със свободната си ръка. Изсипа я върху масата, взе телефона й и го пъхна в задния си джоб.

Бутна я до кухненския плот, пусна я и подпря длани от двете й страни, така че тя остана пленена в прегръдката му.

Алекс обмисляше вариантите. Можеше да се пробва да го изрита с коляно между краката и да се надява, че ще го събори на пода. Това щеше да й даде време да стигне до входната врата, да дръпне резетата, да откачи веригата и да избяга навън. Страхотен план, но неизпълним, ако ритникът не се окажеше достатъчно силен. Беше виждала с очите си как беше подредил Малкълм, а и да не забравяме, че беше убил чичото-насилник с голи ръце.

Реши да се спре на по-различен подход.

Преглътна страха си и се усмихна палаво.

— Липсваше ми, Шейн.

Той дръпна леко глава назад, а устните му се присвиха от отвращение.

Грешка. Алекс бързо се окопити и се постара да изглежда възможно най-искрена.

— Наистина.

Шейн поклати глава.

— Ти си кучка и лъжкиня. Преди да те срещна, имах някакъв шанс да заживея нормално. Дейвид ми даде покрив над главата и момчетата в приюта ме разбираха. Бяха ми приятели. А сега изгубих и тях. Заради теб изгубих всичко.

Алекс се опита да диша равномерно и дълбоко. Понечи да заговори.

— Нито дума! — нареди Шейн. — От устата ти излизат само шибани лъжи. Накара ме да повярвам, че мога да бъда нормален. Убеди ме, че мога да се почувствам чист и спокоен, а през цялото време си знаела, че това не е възможно.

Челото му се набразди от бръчки, твърде дълбоки за двайсет и три годишно момче.

— Използва ме, за да нараня Малкълм. Не знам защо го направи, но аз наистина го нараних сериозно и то само заради теб. Мисля, че ти повреждаш хората, Алекс, и после излизаш суха от водата, но този път няма да ти се размине.

Сърцето на Алекс подскочи. Не можеше дори да си представи какво възнамерява да й стори. При физическа схватка всяко преимущество беше на негова страна, но при психологически двубой нещата съвсем не стояха така.

— Аз наистина ти вярвах. Мислех, че сме приятели, а ето че заради теб изгубих всичко.

Алекс се опита да не трепне, когато дясната му ръка се вдигна и докосна бузата й.

— Така чиста, така красива, така съвършена.

Малко остана отново да се задави, щом усети грубата кожа на Шейн до своята, но задържа изражението си непроменено. В гласа му се долавяше онзи копнеж, който беше виждала у много свои пациенти. Все още имаше нещо, което Шейн отчаяно искаше, за което копнееше.