Игри на злото [bg]

Стейси никога не би се досетила, че това е жена. Криминалистката смъкна бялата качулка: главата й беше обръсната нула номер, а зад лявото й ухо беше татуирана роза.

— Триш, Стейси. Стейси, Триш — представи ги една на друга Досън. Триш се усмихна небрежно. Стейси кимна в отговор.

— Какво открихте? — обърна се пак към криминалистката Досън.

Тя направи крачка вляво.

— На филма силуетът се вижда ето тук — жената се изправи на мястото до гардероба. — Триножникът с камерата е бил тук, а прожекторът — ето там.

Стейси проследи с очи жената, която лично заставаше поред на местата, които посочваше.

— Следователно, математиката и здравият разум сочат, че нашият човек трябва да е стоял точно където сега си ти, Стейси.

— Мамка му! — изписка Стейси и подскочи, сякаш стъпила на горещи въглени.

Триш й се усмихна.

— Спокойно, сега го няма.

Стейси усети, че се изчервява. Изпита благодарност, че под тъмната й кожа не личи как е пламнало лицето й.

— Дай ми лампата, Мо — обърна се Триш към друг от криминалистите.

Колегата постави инфрачервената лампа в протегнатата й длан, сякаш подаваше скалпел на хирург по време на операция.

После Мо щракна ключа на стената и мазето потъна в пълен мрак. Синята светлина от ръката Триш се насочи към пода. Стейси знаеше, че тя е най-ефективният способ за откриване на следи от телесни течности: сперма, вагинален секрет, слюнка — всички те естествено флуоресцираха под инфрачервения лъч. Помнеше още, че с него се откриват отпечатъци от пръсти, косми, влакна и отпечатъци от подметки.

Триш направи крачка напред и освети ъгъла до гардероба. Върху циментовия под светна малка локвичка, невидима с невъоръжено око.

— Уф… мамка му! — проточи отвратено Кев. Следата не се нуждаеше от допълнителни обяснения.

Стейси направи крачка назад и залитна под смазващата тежест на действителността, която изведнъж се стовари отгоре й. Да, беше виждала снимки. Да, беше гледала филмите. Но винаги беше стояла на разстояние от случващото се. А сега се намираше в помещението, където едно осемгодишно момиченце беше лишено от детството си завинаги. Дейзи Дън беше стояла насред този под, ужасена и сам-сама, трепереща и объркана.

Стейси усети как очите й се пълнят със сълзи. Когато осветлението отново се включи, тя направи две крачки назад и се отпусна безсилно на стъпалата към мазето.

Над нея се изправи една фигура.

— За първи път ли? — попита тихо Триш.

Стейси само кимна. Не смееше да проговори, за да не заплаче.

— Тежко е. Но никога не забравяй как се чувстваш сега. Това ще ти помага да си вършиш работата както трябва.

— Благодаря ти — продума Стейси и преглътна сълзите. Триш я докосна нежно по рамото.

— Имам и малък подарък за теб.

Отиде до бюрото и взе от таблата за събиране на доказателствен материал малко пакетче. Запечатано, етикетирано и надлежно надписано.