Игри на злото [bg]

— Нещата, които ми каза, начинът, по който ги разправи. Изреждаше факти за себе си, но ги изложи така, сякаш искаше да измъкне нещо от мен. Разбираш ли какво имам предвид?

— Не.

— Защо ще ми разказва толкова за себе си?

— Може би си я хванала в такъв момент. Била е разстроена от нещо и е усетила доверие към теб.

Ким прецени, че това не е изключено. Все пак разговорът се беше случил на гробището.

— Прав си, но останах с впечатлението, че всичко беше насочено по някакъв начин към мен, а не беше предназначено за нейно успокоение.

— Пита ли те нещо за твоя живот, опита ли се да си вре носа, където не й е работа?

— Не направо, но…

— Възможно е да се е чувствала уязвима или пък просто се е опитвала да те въвлече в разговор?

— Може и така да е било, но…

— Виж, Ким, хората се срещат и си приказват. Първо събеседникът говори за себе си, после ти говориш за себе си. Така хората се опознават. При кучетата е още по-лесно. Просто си душат…

— Ясно!

Да, Ким знаеше, че трудно се запознава и сприятелява, но сега просто беше сигурна, че в разговора й с Алекс имаше нещо гнило.

— Сериозно говоря. Ти може и да не си наясно, но обикновено хората така се опознават. Чрез разговори. Чувал съм, че в някои редки случаи може дори да се сприятелят.

Ким пропусна забележката покрай ушите си.

— Тук има нещо друго.

— Ама разбира се.

— Нещо в тази жена не е съвсем… истинско.

— В смисъл?

Ким се разрови в паметта си за подходящ пример.

— Гледал ли си онова риалити, „Преструвката“?

— Дето обикновени хора минават през блиц курс по неврохирургия и трябва в края на шоуто да се опитат да заблудят истински лекари, че са хирурзи по професия?

Ким кимна.

— Точно така. При нея е същото. Сякаш Алекс играе различните емоции. Те се отразяват на лицето й, но само толкова. Изиграва ги поред една по една, но между отделните сцени няма… нищо. Бяло петно. Странна работа.

— Ким, ти си ми началничка, а аз съм най-близкото до приятел, с което разполагаш, така че с цялото ми уважение ще ти кажа, че… — Брайънт замълча, очаквайки разрешение да продължи.

Ким не отвърна нищо, но и това беше достатъчно.

— … не съм сигурен, че ти можеш добре да прецениш как един човек демонстрира емоциите си.

Ким не се обиди. Истината никога не я разстройваше и тя прие, че сержантът има право.

— Защо разговорът с тази психиатърка ти е направил такова силно впечатление?

Инспекторката се замисли за момент.

— Честно да ти кажа, не знам.

— Тогава просто го забрави. Никога повече няма да я видиш и тя няма да е част от живота ти.

Окуражителните думи на Брайънт не помогнаха. У Ким остана загнездено убеждението, че тепърва ще чуват за доктор Александра Торн.