Игри на злото [bg]

Двайсет и девет

— Божичко, Кев, прибери го най-после! — каза Стейси, сви наляво и излезе от паркинга. — Като залепнал ти е за ръката. Прибери го вече.

Кев не й обърна никакво внимание и продължи да се занимава с мобилния си.

— Майната ти, Стейс.

По лицето му бавно плъзна усмивка, докато сръчно пишеше съобщение с палците и на двете си ръце.

Стейси беше предложила да го закара до къщата на семейство Дън. Просто нямаше как да го остави да шофира, при положение че той непрекъснато се разсейваше.

— Ако имах член, щях го кръстя Досън — отбеляза тя.

— Стейс, не знам какво си въобразяваш, че знаеш, но каквото и да е то, не ти влиза в работата, ясно ли е?

Стейси сви рамене. Не се беше обидила от ругатнята преди малко. Всъщност, тя принципно рядко се обиждаше. Имаше си мнение и не се страхуваше да го изрича на глас.

— Знам, че си забъркал сериозна каша, момко.

— Откога личният ми живот стана обществено достояние?

— От последния път, когато те хванаха в крачка и ти ни изтормози да ти даваме съвети как да си спечелиш годеницата обратно!

Звукът на мобилния беше изключен, но Стейси чу тихата вибрация, когато Кевин получи отговор на съобщението си.

— Ще продължа да говоря, докато не прибереш телефона.

— Това ли ти е начинът да ми скъсаш нервите?

— Да! Викам му „начин да ти налея малко акъл в главата“!

Кевин изпрати поредното съобщение.

— Ще те хванат пак, ама като стой, та гледай! Хубаво, че поне не е някоя от участъка.

— За какво говориш, Стейс? — погледна я той, а пръстите му увиснаха над клавиатурата.

— Всички знаем, че обичаш да се фукаш, Кев. Нагло копеле си, но обикновено човек може да те изтърпи. Но не и сега. Точно в момента изобщо не те харесвам, да знаеш. А и началничката вече едвам те издържа.

Досън неохотно прибра мобилния в джоба си.

— Какво, Кев, Интернетът ли падна?

Той продължи мълчаливо да се взира право напред.

Стейси поклати глава. Самият Досън може и да не си даваше сметка за това, но истината беше, че повече го вълнуваше мнението на началничката му, отколкото това на годеницата му.

— Припомни ми защо трябва пак да ходим у Дън? — смени темата Стейси.

— От криминологията са приключили с повторния обиск и шефката иска да видим каква са я свършили.

Стейси знаеше: след разкриването на възможността при изнасилванията на момиченцата в мазето освен Дън да е присъствал и втори човек, криминалистите бяха пратени повторно на адреса, за да потърсят евентуални улики в подкрепа на тази теза.