Warcraft - Денят на Дракона
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: World of Warcraft. Трилогия Войны Древних #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Денят на Дракона». Краткое содержание книги:
С известно усилие Молок откачи своя стормхамър, размаха го и зарева като човек, който току-що е усетил, че косата му гори. Ронин се надяваше, че джуджето няма да забрави обещанието си, когато го погълне битката.
Вторият дракон пикира надолу. Бе избрал Фалстад и Верееса за своя главна цел. Фалстад пришпори грифона си, но заради допълнителната тежест на елфата крилата му не успяваха да ги носят достатъчно бързо. Огромният орк насърчаваше гущероподобния си другар с кръвожадни викове и дивашко размахване на чудовищната си бойна брадва.
Ронин стисна зъби. Не можеше да ги остави да загинат, особено рейнджъра.
— Молок! Насочи се към големия! Трябва да им помогнем!
Въпреки че изгаряше от нетърпение да се подчини, джуджето с белезите напомни на Ронин предишното му желание:
— Какво стана с безценната ти мисия?
— Просто го направи!
Широка усмивка се разля по лицето на Молок. Той нададе вик, който прониза всеки един нерв на магьосника, и насочи своя грифон право към дракона.
Зад него Ронин подготвяше магия. Оставаха само секунди, преди кървавочервеният левиатан да стигне до Верееса…
Фалстад изви животното си в неочаквана дъга, което изненада драконовия ездач. Огромният бегемот профуча покрай тях, неспособен да повтори маневрата на по-дребния си противник.
— Дръж се здраво, магьоснико!
Грифонът на Молок се стрелна почти отвесно надолу. Опитвайки се да не се поддаде на първичния страх, Ронин преповтори последната част от магията си. Само да успееше да събере достатъчно дъх, за да я изрече…
Джуджето нададе боен вик, който привлече вниманието на орка. С присвити вежди грозната фигура се извърна, за да посрещне новия си враг.
Стормхамърът се докосна до бойната брадва. Дъждът от искри едва не накара магьосника да изгуби равновесие. Грифонът заграчи от изненада и болка. Молок едва не се изтърколи от седлото си. Ездитното им животно реагира най-бързо и се издигна високо в небето, като почти стигна до сгъстяващите се над тях облаци. Молок се намести в седлото си.
— В името на Еъри! Видя ли това? Не са много оръжията, нито размахващите ги ръце, които могат да устоят срещу моя стормхамър! Това ще бъде прекрасен двубой!
— Изчакай първо да опитам нещо!
Лицето на джуджето потъмня.
— Магия? Къде в това има чест и смелост?
— А как ще се биеш срещу орка, ако неговият дракон не те остави да се доближиш повече до него? Веднъж изкарахме късмет…
— Добре! Само недей приключва битката!
Ронин не отговори най-вече защото целеше да направи точно това. Той погледна към дракона, който бързо ги бе последвал нагоре, и започна да произнася могъщи думи. В последния момент магьосникът хвърли поглед към надвисналите облаци.
Самотна гръмотевица се спусна надолу, удряйки право в преследващия ги гигант.
Тя се стовари върху дракона с цялата си сила, но ефектът не бе, какъвто се беше надявал Ронин. Тялото на съществото проблесна от крило до крило и звярът нададе гневен рев, но далеч не започна да пада към земята. Всъщност дори оркът, който несъмнено бе пострадал по-силно, просто се отпусна напред в седлото си за кратко.
Разочарованият магьосник трябваше да се задоволи с факта, че поне е успял да зашемети огромното същество. Освен това му хрумна, че нито той, нито Верееса са в непосредствена опасност. Драконът се бореше с всички сили само за да се задържи във въздуха.
Ронин положи ръка върху рамото на Молок.
— Към брега! Побързай!
— Да не си се побъркал, магьоснико? Ами битката, която току-що ме накара да…
— Веднага!
По-скоро защото искаше да се отърве от досадния си спътник, отколкото защото бе приел, че магьосникът има право да му заповядва, Молок неохотно накара грифона си да завие отново.
Оглеждайки околността, неспокойният заклинател потърси Верееса. Не се виждаха нито тя, нито Фалстад. Ронин обмисли дали отново да не промени заповедите си, но знаеше, че е длъжен да стигне до Каз Модан. Джуджетата несъмнено можеха да се оправят с тази двойка дракони… Несъмнено можеха. Грифонът на Молок вече бе започнал да се отдалечава от доскорошния си противник. Ронин отново се замисли дали да не се върнат.
Огромна сянка ги закри. Човекът и джуджето едновременно погледнаха нагоре с изненада и ужас.