Warcraft - Войната на Древните - Кладенецът на вечността
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Кладенецът на вечността». Краткое содержание книги:
— Благодаря ти, Майко Луна — прошепна Тиранде и пусна ръката на Брокс.
Стражите до един паднаха на едно коляно и наклониха глави в почит към послушницата. Оркът приближи ръка към лицето си, като изучаваше всеки пръст и го движеше учуден. Докосна кожата — първо внимателно, а после с огромна радост, когато не усети болка. От животинската фигура се чу доволно изсумтяване.
Внезапно Брокс започна да се извива в клетката. Тиранде се уплаши, че е пострадал и на друго място и чак сега му проличава, но после оркът спря да се движи.
— Приеми почитта ми, шамане — промълви той и се просна на пода, доколкото му позволяваха веригите. — Имам дълг към теб.
Благодарността му беше толкова дълбока, че Тиранде усети как бузите й потъмняват от неудобство. Тя се изправи и отстъпи крачка назад.
Илидан незабавно се обърна и я хвана за ръката, сякаш да я задържи.
— Добре ли си?
— Аз… то е… — Но как можеше да обясни как се чувства, когато е била докосната от Елун? — Готова съм — довърши, неспособна да отговори нормално.
Стражите се изправиха, а уважението им към нея бе нараснало неимоверно. Най-близкият се приближи смирено.
— Сестро, мога ли да получа благословията ти?
— Разбира се! — Благословията на Елун се даваше даром, защото ученията на Майката Луна гласяха, че колкото повече бъдат докоснати от нея, толкова повече ще разберат обичта и единството, които тя представлява, и ще ги разпространят сред други.
С отворена длан Тиранде докосна всеки страж над сърцето, после по челото, което символизираше единството на мисълта и духа. Всеки й благодари от дъното на душата си.
Илидан отново я хвана за ръката.
— Имаш нужда от нещо да се подкрепиш, Тиранде. Ела! Знам едно място…
От клетката се дочу грубият глас на Брокс:
— Шамане, може ли и недостойният да получи благословията ти?
Стражите се стреснаха, но не казаха нищо. Ако дори един звяр молеше така учтиво за божественото докосване на избраницата на Елун, как биха могли те да спорят?
Те не можеха, но Илидан успя:
— Направи достатъчно за това същество. Направо трепериш! Ела…
Но тя нямаше да откаже на орка. Откъсвайки се от хватката на приятеля си, послушницата отново коленичи до Брокс. Пресегна се без колебание и докосна необработеният космат елек и челото на зеленокожия войн.
— Нека Елун бди над теб и близките ти… — прошепна тя.
— Нека ръката ти, която държи брадвата, бъде силна — отвърна й той.
Странният му отговор я накара да се намръщи, но после си спомни какъв тежък живот трябва да е водил. Неговото пожелание по своя странен начин носеше надежда за здраве и дълъг живот.
— Благодаря ти — отвърна му тя с усмивка.
Когато Тиранде се изправи, Илидан пак се натрапи на ситуацията.
— Сега можем ли да…
В този момент тя се почувства уморена. Но това бе сладка отмала. Все пак беше работила дълго и упорито за своята господарка и бе постигнала много в нейно име. Изведнъж си спомни колко отдавна не е спала. Повече от ден. Мъдростта на Майката Луна със сигурност би я насочила да се върне в храма и да си легне.
— Прости ми, Илидан — измърмори тя. — Чувствам се уморена. Бих искала да се върна при сестрите си. Разбираш ме, нали?
Очите му се присвиха за момент, но после се успокоиха.
— Да, така сигурно ще е най-добре. Да те изпроводя ли дотам?
— Няма нужда. Бих предпочела да вървя сама.
Илидан не каза нищо, само леко се поклони в знак на уважение към решението й.
Тя се усмихна за последно на Брокс. Оркът кимна. Тиранде си тръгна, чувствайки се странно освежена в ума си, въпреки физическата умора. Смяташе да говори с върховните жрици за орка в първия възможен момент. Със сигурност храмът можеше да направи нещо за този странник.
Лунната светлина огряваше послушницата, докато ходеше. Тя все по-силно чувстваше, че тази нощ с нея се е случило нещо, което завинаги ще я промени. Със сигурност срещата й с Брокс бе предрешена от Елун.
Нямаше търпение да говори с жриците…
Илидан наблюдаваше отдалечаващата се Тиранде, която дори не се обърна да го погледне. Познаваше начина й на мислене достатъчно добре, за да разбира, че тя все още разсъждава над службата си към нейната богиня. Това задушаваше всякакво друго влияние, включително и неговото.
— Тиранде…
Той се бе надявал да поговори с нея за чувствата си, но шансът му бе опропастен. Беше чакал часове наред в наблюдения на храма, докато тя излезе. Знаейки, че няма да изглежда добре, ако отиде до нея в мига, когато стъпи на улицата, Илидан я бе проследил с намерението да се престори, че случайно я среща на площада.