Warcraft - Войната на Древните - Кладенецът на вечността
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Кладенецът на вечността». Краткое содержание книги:
Ала след това тя се беше натъкнала на създанието, донесено от Лунната стража, и всичките му планове отидоха на вятъра. Не само бе изпуснал възможността си, но и се изложи пред нея, излезе като злодей… и всичко това заради нещо като онова там!
Преди да успее да се удържи, безмълвно изказани думи избягаха от устата му, а дясната му ръка се стегна в юмрук.
Откъм клетката прозвуча вик. Той бързо се обърна към нея.
Решетките блестяха ярко, но не със сребристата светлина на луната. Вместо това клетката бе обкръжена от яростна червена аура, която сякаш се опитваше да я погълне… заедно с обитателя й.
Гнусното създание вътре ръмжеше от болка. Междувременно стражите се суетяха наоколо объркани.
Илидан бързо прошепна думите, които прекратиха заклинанието.
Аурата изчезна. Затворникът спря да крещи.
Тъй като никой не го наблюдаваше, нощният елф бързо изчезна от мястото. Бе оставил ядът да го овладее и да се излее върху най-очевидната цел, Илидан се чувстваше благодарен, че никой от стражите не бе осъзнал истината и че Тиранде вече бе напуснала площада и не беше станала свидетел на неовладяната му ярост.
Също така беше благодарен на Лунната стража, която бе хвърлила защитни магически бариери около клетката… защото само тези магии спасиха създанието от това да бъде убито.
Девет
Те измираха край него.
Накъдето и да се обърнеше, Брокс виждаше другарите си да падат. Гарно, с когото беше отраснал, който му беше като брат, се свлече покосен, а надвесената огнена фигура с адско рогато лице и остри зъби го наряза на парчета с крещящото си острие. Секунди по-късно демонът също умря под ударите на Брокс, който скочи върху него и с вика си накара дори страховитото създание да се поколебае. С два удара той унищожи убиеца на Гарно, въпреки огнената му броня.
Но Легионът напираше безспирно, а орките ставаха все по-малко. От защитниците бе останала едва една шепа, но с всяка минута и те изчезваха под напора на яростната атака.
Трал беше наредил проходът да бъде блокиран и Легионът да не премине. Събираше се помощ, но Ордата се нуждаеше от време. Нуждаеше се от Брокс и другарите му.
Но те ставаха все по-малко и по-малко. Дуун внезапно падна на колене, а главата му отскочи по напоената с кръв земя няколко пъти, докато тялото му се свлече в купчина. Фежар вече беше убит, а останките му не можеха да се разпознаят. Един от демоните го беше обгърнал с вълна от неестествени зелени пламъци, които не толкова изгориха тялото му, колкото го разтопиха.
Брадвата на Брокс отново и отново се стоварваше срещу чудовищните врагове и сякаш нито веднъж не удряше еднакви на вид същества. Но всеки път, когато спреше за момент, за да избърше потта от челото си, всичко, което виждаше, бяха още и още демони.
И още, и още…
И накрая само той стоеше срещу тях. Сам срещу крещящо гладно море от чудовища, решени да унищожат всичко.
И когато те се нахвърлиха върху самотния оцелял… Брокс се събуди.
Оркът потрепери в клетката си, но не от студ. След хилядното повторение на този сън си мислеше, че вече е имунизиран срещу ужасите, които подсъзнанието му съживяваше от прахта. Ала всеки път, когато кошмарите се връщаха, носеха нова и по-голяма болка.
И още вина.
Брокс трябваше да умре тогава. Да загине с другарите си. Те дадоха най-голямата възможна жертва за Ордата, но той оцеля и продължи да живее.
Не беше справедливо.
„Аз съм страхливец… — помисли си за кой ли път. — Ако се бях борил по-добре, сега щях да съм сред тях.“
Но дори когато каза това на Трал, Бойният лидер само поклати глава и му отговори:
— Никой не се е борил по-добре от теб, стари приятелю. Белезите са там, съгледвачите са те видели в битката, когато са приближили. Стори на другарите и народа си не по-малка услуга от тези, които загинаха…
Брокс прие благодарността на Трал, но никога не можа да приеме думите на водача на Ордата.
И ето къде беше сега, затворен като прасе, чакащо да бъде заколено от тези арогантни същества. Зяпаха го, сякаш са му пораснали две глави, и се дивяха на грозотата му. Само младата женска, шаманът, показа някакво уважение и загриженост.