Warcraft - Войната на Древните - Разцеплението

— Е, командир Шадоусонг, аз поне съм благодарен, че не сте умрял заедно с лорд Старей и останалите. Чух доклади, според които дори и в последния миг сте се опитвал да го спасите.

— Господарю…

Блекфорест игнорира прекъсването.

— Опитвам се да събера някои от останалите. Стратегията на Старей бе очевидно некадърна, нека Майката Луна ми прости леката критика към мъртвите. Надяваме се да измислим нещо по-добро… ако искаме да оцелеем. Вие разбира се ще искате да присъствате. Да направлявате събитията, предполагам.

Този път Джарод не можа да отговори. Той кимна, повече по рефлекс, отколкото съзнателно. Благородникът очевидно прие това за решително съгласие и благодарно сведе глава в отговор.

— Тогава, с ваше позволение, ще организирам всичко в моята палатка и ще започна да събирам другите.

Блекфорест кимна още веднъж, а после обърна пантерата си и се оттегли.

— Изглежда… изглежда си… се издигнал в обществото — изстена немощен глас.

Джарод се извърна и видя, че Ронин е в съзнание. Магьосникът все още беше извънредно блед, но не колкото преди. Капитанът бързо се наведе към него и му подаде мях с вода. Човекът отпи нетърпеливо.

— Боях се, че магията може да е увредила ума ти. Добре ли си, господарю Ронин?

— Чувствам се така, сякаш отряд инфернали се опитват да си пробият път навън от черепа ми… което е силно подобрение в сравнение с преди. — Човекът се надигна до седнало положение. — Доколкото разбирам, след като ме повалиха е имало неприятности?

Капитанът му разказа, опитвайки се да бъде колкото се може по-кратък, а също и да омаловажи ролята си в последвалите събития. Въпреки това обаче магьосникът го изгледа с явно възхищение.

— Изглежда Крас се оказа прав за теб. Този път ти стори повече от това да спасиш битката. Напълно възможно е да си спасил света, поне за момента.

Нощният елф яростно поклати глава, а бузите му потъмняха.

— Аз не съм водач, господарю Ронин’! Единственото, което правех, бе да се опитам да оцелея!

— Е, тогава е много мило от твоя страна, че в процеса си помогнал и на останалите от нас да оцелеем. Значи Старей е мъртъв. Жалко за него, но не толкова жалко за армията. Радвам се, че някои от благородниците все пак имат капчица разум. Може би все още има надежда.

— Не е възможно да мислиш, че ще се срещам с тях, нали? — Джарод внезапно видя ясно в ума си как Блекфорест и останалите го наобикалят с жаден поглед. — Аз съм само офицер от стражата на Сурамар!

— Вече не… — Магьосникът се опита да се надигне, но накрая прие помощта на войника. Когато успя да се изправи, Ронин отново срещна погледа на Джарод. Очите на човека впримчиха тези на нощния елф. — Вече не.