Хари Потър и затворникът от Азкабан

Хари се облещи. Не само че най-малко бе очаквал такъв отговор, ами Лупин изрече и името на Волдемор. Единственият (освен самия него), който произнасяше това име на глас, бе професор Дъмбълдор.

— Явно съм сгрешил — каза Лупин, все още смръщен. — Но не исках да се получи така, че Лорд Волдемор да се материализира в учителската стая. Не исках всички да изпаднат в паника.

— Най-напред си помислих за Волдемор — чистосърдечно каза Хари, — но после… после си спомних онези диментори…

— Сега разбирам — замислено отвърна Лупин. — Виж ти… Впечатляващо! — Той се усмихна леко на изненадата по лицето на Хари. — Това означава, че ти всъщност най-много се боиш от… страха. Съвсем нормално, Хари.

Като не знаеше какво да отговори, Хари отпи чая си.

— Значи ти си си помислил, че не те смятам за способен да се справиш с богърта? — проницателно каза Лупин.

— Ами… да — отвърна Хари. Изведнъж почувства, че му стана по-леко. — Професор Лупин, нали знаете, че дименторите…

Прекъсна го почукване на вратата.

— Влез — каза Лупин.

Вратата се отвори и влезе Снейп. Носеше чаша, от която се издигаше лека пара, но щом видя Хари, спря, а черните му очи се присвиха.

— А, Сивиръс — посрещна го Лупин усмихнат, — много ти благодаря! Би ли я оставил ей тук на писалището?

Снейп остави чашата, но очите му се местеха от Хари на Лупин и обратно.

— Тъкмо показвах на Хари моя гриндилоу — приветливо обясни Лупин, като посочи аквариума.

— Прекрасно — каза Снейп, без изобщо да го погледне. — Трябва незабавно да го изпиеш, Лупин.

— Да, да, веднага — каза Лупин.

— Направил съм цял котел — продължи Снейп. — Ако ти потрябва…

— Може би ще е добре да пийна още малко утре. Много ти благодаря, Сивиръс!

— Няма за какво — отвърна Снейп, но Хари не хареса погледа му.

Снейп излезе заднишком от стаята, нащрек, без да се усмихва. Хари погледна чашата с любопитство, а Лупин се засмя.

— Професор Снейп беше любезен да ми направи една отвара — каза той. — Никога не ме е бивало особено по отварите, а тази е особено сложна. — Той взе чашата и помириса течността. — Жалко е, че ако сложа захар, тя ще загуби силата си — добави той, отпи и потръпна.

— А защо… — започна Хари.

Лупин го погледна и отговори на недовършения въпрос:

— Напоследък се чувствам малко отпаднал. Само тази отвара ми действа добре. Имам късмет, че работя заедно с професор Снейп. Малко са магьосниците, които умеят да я правят.

Лупин отпи още веднъж, а Хари изпита безумно желание да избие чашата от ръцете му.

— Професор Снейп много се интересува от Черните изкуства — не се сдържа той.

— Така ли? — попита Лупин без особен интерес, като отпи още една глътка.

— Някои смятат… — Хари се поколеба, после реши да каже каквото мисли. — Някои смятат, че той би направил всичко само и само за да стане преподавател по защита срещу Черните изкуства.

Лупин изпи отварата от чашата и направи гримаса.

— Отвратително! — каза той. — Е, Хари, аз трябва да се връщам към работата си. Ще се видим на тържеството довечера.