Хари Потър и затворникът от Азкабан

— Хари! Хари! Здрасти, Хари!

Това бе второкурсникът Колин Крийви, който много се възхищаваше от Хари и не пропускаше възможност да го заговори.

— Няма ли да ходиш в Хогсмийд, Хари? Че защо? Ей… — И Колин погледна с въодушевление приятелите си. — Ела и седни при нас, ако искаш!

— Ъъм… Не, благодаря, Колин! — каза Хари, който не можеше да изтърпи дори погледите, вперени в белега на челото му. — Аз… трябва да ида в библиотеката, имам да чета нещо.

След тези думи не му оставаше нищо друго, освен да се обърне кръгом и да се върне обратно през портрета.

— И защо трябваше да ме събуждаш? — сърдито извика подире му Дебелата дама.

Хари се запъти унило към библиотеката, но по средата на пътя се отказа. Върна се и едва не се сблъска с Филч, който явно бе изпратил и последните екскурзианти до Хогсмийд.

— Какво правиш тук? — озъби се Филч с подозрение.

— Нищо — съвсем искрено отвърна Хари.

— Нищо, а! — каза пазачът, изплю се и долната му челюст се изкриви грозно. — Да не мислиш, че ти вярвам! Шляеш се сам наоколо… И защо не си в Хогсмийд да си купиш вонливи сачми, оригващи се прахчета или свистящи червеи, като ония калпазани, твоите приятели, а?

Хари само вдигна рамене.

— Хайде, връщай се в общата стая, където ти е мястото! — озъби се Филч и изчака докато Хари се отдалечи под злобния му поглед.

Само че Хари не се върна в общата стая. Качи се по другата стълба със смътната идея да посети Хедуиг в соварника, но като минаваше по коридора, чу глас откъм една от стаите:

— Хари?

Огледа се да разбере кой го вика и видя професор Лупин да се подава от вратата на кабинета си.

— Какво правиш тук? — попита Лупин по съвсем различен начин от Филч. — Къде са Рон и Хърмаяни?

— В Хогсмийд — отвърна Хари с уж съвсем равнодушен глас.

— Аха… — За миг Лупин се вгледа в Хари. — Защо не влезеш? Тъкмо ми донесоха един гриндилоу за следващия ни урок.

— Един какво? — не разбра Хари.

Той последва Лупин в кабинета му. В ъгъла имаше голям аквариум. Противно зелено създание с малки остри рогца притискаше лице в стъклото, кривеше се и размахваше дълги костеливи пръсти.

— Това е воден демон — обясни Лупин и замислено огледа създанието. — Лесно ще се справим и с него. Номерът е да се разкъса хватката му. Нали виждаш неестествено дългите му пръсти? Силни са, но са крехки.

Зверчето оголи зелените си зъби и се свря в едно кълбо водорасли в ъгъла.

— Чашка чай? — попита Лупин и се заоглежда за чайника. — Тъкмо мислех да направя.

— Може — неловко отвърна Хари.