Хари Потър и затворникът от Азкабан
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Хари Потър #3
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 954-446-557
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Хари Потър и затворникът от Азкабан». Краткое содержание книги:
…Писъците бяха спрели, ледената вълна се отдръпваше…
В третата книга от поредицата за Хари Потър загадките стават все повече и все по-сложни. Около Хари се явяват зловещи призрачни създания, а затворник беглец, обвинен в масово убийство, се опитва да се добере до него. Но малкият магьосник не се предава, напротив — започва специално обучение за самозащита. Неговите лични страхове и кошмари се заплитат в горещо кълбо и разплитането им ще разкрие истината за част от историята на училището и някои от най-добрите му възпитаници… Тази истина е красива и страшна!
— Трябва да я намерим — каза Дъмбълдор. — Професор Макгонъгол, идете, моля, веднага при Филч и му кажете да претърси всички картини в замъка за Дебелата дама.
— Ама няма да я намери! — изкикоти се някой.
Беше училищният полтъргайст Пийвс, който се носеше над тълпата, винаги много доволен, щом някъде има беля или беда.
— Какво искаш да кажеш, Пийвс? — спокойно попита Дъмбълдор и злорадата усмивка на Пийвс поувяхна.
Той не смееше да се подиграва с Дъмбълдор, затова продължи с мазен глас, не по-приятен от хилотенето му:
— Засрамила се е, ваша милост. Не иска да се показва. На нищо не прилича. Видях я, като тичаше през оня пейзаж горе на четвъртия етаж, сър, и се затулваше зад дърветата, крещейки страхотии — изпя Пийвс доволен и добави лукаво: — Горката…
— Не каза ли кой го е сторил? — тихо попита Дъмбълдор.
— Как не, Ваше професорство, сър! — отвърна Пийвс, все едно че криеше под мишница голяма бомба. — Много се вбесил, като не го пуснала, разбирате ли… — Пийвс се стрелна надолу, превъртя се и се ухили на Дъмбълдор почти между петите му. — Ама че нрав имал тоя Сириус Блек!
ГЛАВА ДЕВЕТА
ЖЕСТОКО ПОРАЖЕНИЕ
Професор Дъмбълдор изпрати всички грифиндорци обратно в Голямата зала, където десетина минути по-късно пристигнаха и учениците от „Хафълпаф“, „Рейвънклоу“ и „Слидерин“.
— Налага се учителите и аз да претърсим внимателно замъка — каза професор Дъмбълдор, докато Макгонъгол и Флитуик затваряха всички врати към залата. — Боя се, че заради вашата сигурност ще трябва да прекарате нощта тук. Искам префектите да пазят при всички входове в залата, а отличниците сред момчетата и момичетата поставям за отговорници. Всяка нередност да ми се съобщава незабавно — добави той към Пърси, който се оглеждаше много гордо и важно наоколо. — Уведомявай ме по някой от призраците.
Професор Дъмбълдор тръгна да излиза от залата, но се сети нещо и каза:
— О, да, ще ви трябват и…
Махна небрежно с магическата си пръчка и дългите маси в залата полетяха към краищата й и се изправиха към стените. След още едно леко замахване подът се покри със стотици набръчкани пурпурни спални чували.
— Приятни сънища! — пожела професор Дъмбълдор и затвори вратата след себе си.
Залата веднага оживено забръмча. Грифиндорци разказваха на останалите какво се бе случило.
— Всички в спалните чували! — провикна се Пърси. — Хайде, хайде, без повече разговори! Светлините угасват след десет минути!
— Хайде! — подкани Рон, тримата приятели хванаха по един спален чувал и ги задърпаха към ъгъла.
— Мислиш ли, че Блек може да е още в замъка? — тревожно попита Хърмаяни.
— Очевидно Дъмбълдор смята, че не е изключено — отвърна Рон.
— Добре поне, че е избрал точно тази вечер — каза Хърмаяни, като се пъхнаха с дрехите в спалните си чували и се подпряха на лакти да си приказват. — Единствената вечер, когато не сме в кулата…
— Предполагам, че е загубил представа за времето, щом все бяга — каза Рон. — Не е разбрал, че е Денят на Вси светии. Иначе щеше да нахълта направо тук.
Хърмаяни потръпна.
Всички наоколо си задаваха един и същи въпрос: „Как е влязъл?“
— Може би знае как да изчезва и да се появява — обади се някой от „Рейвънклоу“ на няколко крачки от тях. — Да изниква от въздуха, нали разбирате.
— Ами ако се преобразява? — предположи един петокурсник от „Хафълпаф“.
— Може да е прелетял — обади се Дийн Томас.
— Нима аз съм единственият човек тук, който си е направил труда да прочете „История на «Хогуортс»“! — троснато каза Хърмаяни.
— Сигурно — отвърна Рон. — Защо?
— Защото не знаете, че замъкът е защитен не само със стени — каза Хърмаяни. — Има какви ли не магии и заклинания, които да не допускат някой да се промъкне тайно и незабелязано. Тук никой не може да се магипортира. Ще ми се да видя под какво ли прикритие би могъл някой да измами ония диментори. Те пазят всеки възможен вход към парка наоколо. Биха го видели и ако прелети. А Филч познава всички тайни входове и щяха да ги завардят…
— Светлините изгасват! — провикна се Пърси. — Всички да са в чувалите и да няма повече приказки!
Свещите изведнъж угаснаха. Остана сиянието на сребристите призраци, които се рееха докато разговаряха много сериозно с префектите, а омагьосания като небосклон таван бе осеян със звезди досущ като небето навън. Заради това, а и защото залата бе изпълнена с шепот, на Хари му се стори, че ще нощуват навън на лекия ветрец.