Хари Потър и затворникът от Азкабан
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Хари Потър #3
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 954-446-557
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Хари Потър и затворникът от Азкабан». Краткое содержание книги:
…Писъците бяха спрели, ледената вълна се отдръпваше…
В третата книга от поредицата за Хари Потър загадките стават все повече и все по-сложни. Около Хари се явяват зловещи призрачни създания, а затворник беглец, обвинен в масово убийство, се опитва да се добере до него. Но малкият магьосник не се предава, напротив — започва специално обучение за самозащита. Неговите лични страхове и кошмари се заплитат в горещо кълбо и разплитането им ще разкрие истината за част от историята на училището и някои от най-добрите му възпитаници… Тази истина е красива и страшна!
— Предстои първото посещение в Хогсмийд — каза Рон и посочи едно съобщение, окачено на олющената стара дъска. — В края на октомври, на Деня на Вси светии.
— Чудесно! — зарадва се Фред, който бе минал след Хари през портрета. — Трябва да отида при Зонко, че вонливите ми сачми са на привършване.
Хари се строполи в стола до Рон и доброто му настроение изведнъж се изпари. Хърмаяни сякаш прочете мислите му.
— Хари, сигурна съм, че ще можеш да дойдеш следващия път — каза му тя. — Съвсем скоро ще заловят Блек, нали вече е бил забелязан.
— Блек не е глупак да се навърта в Хогсмийд — каза Рон. — Хари, защо не питаш Макгонъгол дали можеш да дойдеш този път, че следващият кой знае кога ще бъде…
— Рон! — строго каза Хърмаяни. — Хари трябва да си стои в _училище_…
— Как може само той да остане от третокурсниците! — възмути се Рон. — Попитай Макгонъгол…
— Амиии… май ще я питам — реши Хари.
Хърмаяни отвори уста да възрази, но в този момент Крукшанкс пъргаво скочи в скута й. От устата му висеше огромен мъртъв паяк.
— Непременно ли трябва да го яде пред очите ни? — намръщи се Рон.
— Умничкият ми Крукшанкс, сам ли си го улови? — похвали го Хърмаяни.
Крукшанкс бавно дъвчеше паяка, предизвикателно приковал жълтите си очи в Рон.
— Поне го дръж там! — възнегодува Рон и се върна към звездната си карта. — Скабърс спи в чантата ми.
Хари се прозина, много искаше да си легне, но трябваше да си довърши картата. Придърпа чантата си, извади пергамент, мастило и перо и започна да работи.
— Можеш да прекопираш моята, ако искаш — каза Рон, като надраска със замах последното име на звезда и побутна чертежа към Хари.
Хърмаяни, която не одобряваше преписването, сви устни, но си замълча. Крукшанкс още гледаше Рон, без да мига, мятайки насам-натам края на пухкавата си опашка. Изведнъж, съвсем ненадейно, той скочи.
— ОЙ! — ревна Рон и грабна чантата си тъкмо когато Крукшанкс заби ноктите на четирите си лапи дълбоко в нея и започна свирепо да я къса. — МАХАЙ СЕ, ГЛУПАВО ЖИВОТНО!
Рон се опита да издърпа чантата, но Крукшанкс висеше на нея, съскаше и дереше.
— Рон, не го удряй! — изписка Хърмаяни.
Всички в общата стая ги наблюдаваха. Рон размяташе чантата наоколо, Крукшанкс не я пускаше и Скабърс излезе през отвора…
— ХВАНЕТЕ ТАЯ КОТКА! — викаше Рон, докато Крукшанкс се откопчи от останките на чантата, метна се на масата и подгони ужасѐния Скабърс.
Джордж Уизли се хвърли към котарака, но го изпусна! Скабърс се шмугна между двайсет чифта крака и се скри под един стар скрин. Крукшанкс се плъзна, спря, снишен на кривите си крачка, и започна ожесточено да маха с предна лапа под скрина.
Рон и Хърмаяни се втурнаха натам, Хърмаяни го сграбчи през корема и го отмести, а Рон се хвърли на пода и с голямо усилие успя да издърпа Скабърс за опашката.
— Я го виж! — яростно се обърна той към Хърмаяни, като люшкаше Скабърс пред очите й. — Станал е кожа и кости. Дръж си котарака далеч от него!
— О, стига глупости! — нервно отвърна Хърмаяни. — Та нали Крукшанкс го надушва, Рон! Как иначе мислиш, че…
— Тоя котарак има зъб на Скабърс! — каза Рон без да обръща внимание на останалите, които бяха започнали да се кикотят. — А Скабърс е тук преди него и освен това е болен.
Рон прекоси общата стая и се изгуби нагоре по стълбите към спалнята на момчетата.
На другия ден Рон още не можеше да прости на Хърмаяни. Почти не й говореше в часа по билкология, макар че тримата приятели работеха заедно около едно и също стъбло торбест грах.
— Как е Скабърс? — плахо попита Хърмаяни, докато късаха тумбестите розови шушулки от стъблата и изсипваха лъскавите зрънца от вътрешността в дървено ведро.
— Скрил се е в дъното под леглото ми и целият трепери — ядно отвърна Рон, не улучи ведрото и разпиля зърната по пода на оранжерията.
— По-внимателно, Уизли, по-внимателно! — провикна се професор Спраут, когато зърната се разпукаха и цъфнаха пред очите им.
Следващият час имаха трансфигурация. Хари бе решен да попита професор Макгонъгол дали може да отиде в Хогсмийд с останалите. Нареди се на опашката пред класната стая и се замисли как да обоснове молбата си. Ала някаква суматоха в началото на редицата отклони вниманието му.
Лавендър Браун като че ли плачеше. Парвати я бе прегърнала и обясняваше нещо на Шеймъс Финигън и Дийн Томас, които гледаха много сериозно.
— Какво има, Лавендър? — попита разтревожено Хърмаяни, като се приближи заедно с Рон и Хари към групичката.