Хари Потър и затворникът от Азкабан
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Хари Потър #3
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 954-446-557
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Хари Потър и затворникът от Азкабан». Краткое содержание книги:
…Писъците бяха спрели, ледената вълна се отдръпваше…
В третата книга от поредицата за Хари Потър загадките стават все повече и все по-сложни. Около Хари се явяват зловещи призрачни създания, а затворник беглец, обвинен в масово убийство, се опитва да се добере до него. Но малкият магьосник не се предава, напротив — започва специално обучение за самозащита. Неговите лични страхове и кошмари се заплитат в горещо кълбо и разплитането им ще разкрие истината за част от историята на училището и някои от най-добрите му възпитаници… Тази истина е красива и страшна!
На всеки час в залата влизаше някой преподавател да провери дали всичко е спокойно. Около три сутринта, когато повечето ученици най-после бяха заспали, дойде професор Дъмбълдор. Хари го наблюдаваше как търси Пърси, който пък обикаляше между спалните чували и сгълчаваше бъбривците. Пърси беше съвсем близо до Хари, Рон и Хърмаяни, които веднага се престориха на заспали, щом стъпките на Дъмбълдор се приближиха.
— Някакви следи от него, професоре? — попита шепнешком Пърси.
— Не. Тук всичко наред ли е?
— Всичко е под контрол, сър.
— Добре. Но няма смисъл да ги местим сега. Намерих заместник на Дебелата дама за портрета, който пази „Грифиндор“. Утре ще се приберете.
— Ами Дебелата дама, сър?
— Скрила се е в една карта на графство Аргилшър на втория етаж. Явно е отказала да пусне Блек без парола и той се е нахвърлил върху нея. Още е много разстроена, но щом се успокои, ще помоля господин Филч да я реставрира.
Хари чу как вратата на залата отново се отваря със скърцане, последвано от стъпки.
— Господин директоре… — беше Снейп. Хари още повече напрегна слух. — Претърсен е целият трети етаж. И там го няма. Филч пък обходи подземията. Нито следа.
— Ами астрономическата обсерватория? Стаята на професор Трелони? Соварника?
— Навсякъде…
— Добре, Сивиръс. Не съм и очаквал Блек да се задържи дълго тук.
— Имате ли някакви предположения как може да е влязъл, професоре? — попита Снейп.
Хари леко повдигна глава от ръката си, за да чува и с другото ухо.
— Много, Сивиръс, и то кое от кое по-невероятни.
Хари лекичко отвори очи, присви клепачи и се взря там, където стояха двамата — Дъмбълдор бе с гръб към него, но се виждаше лицето на Пърси, затаил дъх в захлас, както и профилът на Снейп с гневно изражение.
— Нали помните, директоре, какво говорехме още преди… хм… началото на срока? — попита Снейп, почти без да си отваря устата, за да изолира Пърси от разговора.
— Спомням си, Сивиръс — отвърна Дъмбълдор с някаква заплашителна нотка в гласа.
— Струва ми се… почти невъзможно… Блек да е влязъл в училището без помощ отвътре. Аз изразих тревогата си, когато вие назначихте…
— Не смятам, че някой в замъка тайно е помогнал Блек да влезе вътре — заяви Дъмбълдор и с тона си така недвусмислено приключи разговора, че Снейп не отговори. — Сега трябва да сляза долу при дименторите. Обещах да ги уведомя, като приключим с търсенето.
— Не пожелаха ли да помагат, сър? — попита Пърси.
— Пожелаха, разбира се — хладно отвърна Дъмбълдор. — Само че докато аз съм директор, диментор не ще прекрачи прага на този замък.
Пърси го погледна с известно недоумение. Дъмбълдор напусна залата с бързи и тихи стъпки. Снейп остана още миг, загледан в Дъмбълдор с дълбока омраза, после също си тръгна.
Хари погледна встрани към Рон и Хърмаяни. И двамата лежаха с отворени очи, загледани в звездното небе.
— За какво ли си говореха? — промълви Рон.
През следващите няколко дни в училището се говореше само за Сириус Блек. Предположенията как може да е влязъл в замъка ставаха все по-безумни, а през по-голямата част от следващия час по билкология Хана Абът от „Хафълпаф“ обясняваше на всички, които искаха да слушат, как Блек можел да се превръща в цъфтящ храст.
Раздраното платно на Дебелата дама бе свалено и заменено с портрет на сър Кадоган, яхнал закръгленото сиво пони. Никой не му се радваше. През половината време сър Кадоган предизвикваше всекиго на дуел, а през останалото време съчиняваше нелепи сложни думи за парола и ги сменяше поне два пъти на ден.
— Този е луд за връзване! — гневеше се Шеймъс Финигън пред Пърси. — Не може ли да бъде заменен?
— Никоя от другите картини не желае да върши тая работа — обясни Пърси. — Плашат се от случилото се с Дебелата дама. Сър Кадоган бе единственият смелчага, който доброволно си предложи услугите.
Сър Кадоган обаче беше последната грижа на Хари. Сега всички наблюдаваха него. Учителите все намираха повод да го придружават по коридорите, а Пърси Уизли (по заръка на майка си, както предполагаше Хари) го следваше навсякъде по петите като наперено куче пазач. На всичкото отгоре професор Макгонъгол извика Хари в кабинета си с твърде мрачно изражение, като че ли някой е умрял.
— Няма смисъл повече да крием от теб, Потър — започна тя със сериозен глас. — Предполагам, че ще ти подейства като шок, но Сириус Блек…
— Знам, че ме преследва — каза Хари с досада. — Чух бащата на Рон да го казва на майка му. Нали господин Уизли работи в Министерството на магията.