Хари Потър и затворникът от Азкабан

— Хайде да слизаме, че тържеството започва…

И те минаха през портрета, после се вляха в тълпата, като през цялото време говореха само за Снейп.

— Ами ако той… искам да кажа… — Хърмаяни сниши глас и се огледа внимателно, — ако се е опитал да… отрови Лупин, не би го направил пред Хари.

— Да, може би — съгласи се Хари, като стигнаха входната зала и се насочиха надясно към Голямата зала.

Тя бе украсена със стотици издълбани тикви със запалени в тях свещички, а във въздуха се носеха ято прилепи и множество яркооранжеви ленти, които изглеждаха като светещи водни змии на фона на буреносния таван.

Вечерята бе превъзходна и дори Хърмаяни и Рон, преяли до пръсване със сладкиши в „Меденото царство“, си сипаха по два пъти от всичко. Хари непрекъснато поглеждаше към Височайшата маса. Професор Лупин изглеждаше весел и не по-зле от обикновено, докато разговаряше оживено с дребничкия професор Флитуик, учителя по вълшебство. Хари отмести очи натам, където седеше Снейп. Дали си въобразяваше, или Снейп наистина мяташе погледи към Лупин по-често, отколкото е нормално?

Празничната вечеря завърши с представление, устроено от призраците на „Хогуортс“. Те изникнаха от стените и масите и кръжаха известно време из залата, строени в най-различни фигури. Почтибезглавия Ник, духът-бродник на „Грифиндор“, събра овациите, като изигра собственото си недовършено обезглавяване.

Цялата вечер бе толкова приятна, че доброто настроение на Хари не бе помрачено дори от Малфой, който се провикна през тълпата на излизане от залата:

— Много поздрави от дименторите, Потър!

Хари, Рон и Хърмаяни поеха заедно с другите грифиндорци нагоре към кулата, но като стигнаха до коридора, който свършваше с портрета на Дебелата дама, видяха, че там са се струпали много ученици.

— Защо не минава никой? — учуди се Рон.

Хари надникна над главите пред себе си. Портретът изглежда не се отместваше.

— Направете ми път, моля! — разнесе се гласът на Пърси, а после той самият разблъска тълпата важно-важно. — Какво става там? Не може всички да са забравили паролата… извинете, аз съм отговорникът тук…

Глъчката утихна, първи се умълчаха тези най-отпред, сякаш хлад повя през коридора. Чу се как Пърси нареди с рязък тон:

— Някой да доведе професор Дъмбълдор! Бързо.

Всички се заоглеждаха, а последните се повдигнаха на пръсти.

— Какво се е случило? — попита Джини, която току-що бе пристигнала.

След малко се появи професор Дъмбълдор, който се насочи към портрета, докато грифиндорци се отдръпваха по-плътно към стената да му направят път, а Хари, Рон и Хърмаяни се промъкнаха напред да разберат какъв е проблемът.

— Олеле, майчице! — възкликна Хърмаяни и сграбчи Хари за ръката.

Дебелата дама бе изчезнала от портрета, който бе раздран така жестоко, че от него липсваха цели големи парчета и по пода се търкаляха ивици от платното му.

Дъмбълдор хвърли бърз поглед към съсипаната картина и се обърна с много сериозно изражение назад, откъдето вече идваха професор Макгонъгол, Лупин и Снейп.