Хари Потър и затворникът от Азкабан
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Хари Потър #3
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 954-446-557
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Хари Потър и затворникът от Азкабан». Краткое содержание книги:
…Писъците бяха спрели, ледената вълна се отдръпваше…
В третата книга от поредицата за Хари Потър загадките стават все повече и все по-сложни. Около Хари се явяват зловещи призрачни създания, а затворник беглец, обвинен в масово убийство, се опитва да се добере до него. Но малкият магьосник не се предава, напротив — започва специално обучение за самозащита. Неговите лични страхове и кошмари се заплитат в горещо кълбо и разплитането им ще разкрие истината за част от историята на училището и някои от най-добрите му възпитаници… Тази истина е красива и страшна!
— Получи писмо от дома си тази сутрин — обясни шепнешком Парвати. — Зайчето й Бинки… Убито е от лисица.
— Ооо, съжалявам, Лавендър! — каза Хърмаяни.
— Трябваше да се сетя по-рано! — упрекваше се Лавендър. — Знаеш ли кой ден сме днес?
— Амиии…
— Шестнайсети октомври! „Онова, от което така се боиш, ще се случи в петък, на шестнайсети октомври.“ Помните ли? Тя имаше право, имаше право!
Целият клас вече се бе скупчил около Лавендър. Шеймъс замислено клатеше глава. Хърмаяни се поколеба, после попита:
— Ти… наистина ли се боеше, че Бинки ще бъде убит от лисица?
— Е, не точно от лисица — отвърна Лавендър, като вдигна разплаканите си очи, — но естествено се боях, че той ще умре.
— Ооо… — само каза Хърмаяни и пак замълча. После попита: — Бинки стар заек ли беше?
— Н-не! — разхълца се Лавендър. — Т-той беше още бебе!
Парвати я прегърна още по-силно през раменете.
— Защо тогава си се бояла, че ще умре? — попита Хърмаяни.
Парвати я погледна много изненадано.
— Ами нека да помислим логично — обърна се Хърмаяни към групата. — Имам предвид, че Бинки дори не е умрял днес, нали. Само съобщението е пристигнало днес. — Лавендър вече плачеше с глас. — А Лавендър е дълбоко потресена, значи не го е предчувствала…
— Не я слушай, Лавендър! — повиши глас Рон. — Тя мисли, че другите не държат на любимците си.
Добре, че точно в този момент професор Макгонъгол отвори вратата, защото Рон и Хърмаяни се гледаха като куче и котка, а щом влязоха в стаята, седнаха от двете страни на Хари и не си проговориха до края на часа.
Хари още не беше решил какво да каже на професор Макгонъгол, когато звънецът възвести края на часа, но тогава тя самата повдигна въпроса за Хогсмийд, докато класът се готвеше да си тръгва:
— Един момент, моля! Тъй като аз ръководя този дом, предайте ми, ако обичате, разрешителните си за Хогсмийд преди Деня на Вси светии. Който няма подписано разрешително, няма да посети селото, така че — не забравяйте!
Невил вдигна ръка:
— Моля ви, професор Макгонъгол, аз… аз май съм загубил…
— Баба ти изпрати твоя формуляр лично до мен, Лонгботъм — каза професор Макгонъгол. — За по-сигурно, предполагам. Е, това е всичко, можете да си тръгвате.
— Сега е моментът — почти изсъска Рон на Хари.
— О, ама… — обади се Хърмаяни.
— Хайде, Хари! — настояваше Рон.
Хари изчака другите да се отдалечат и се приближи като на тръни до писалището на професор Макгонъгол.
— Да, Потър?
Хари си пое дълбоко въздух.
— Моите леля и вуйчо… ъъъ… забравиха да ми подпишат разрешението — рече той.
Професор Макгонъгол го погледна през четвъртитите очила, но не каза нищо.
— Вие… ъъъ… мислите ли, че мога… искам да кажа, може ли да… да отида в Хогсмийд?
Професор Макгонъгол сведе очи и започна да размества листата по писалището си.
— Боя се, че не, Потър — каза тя. — Нали чу — който няма разрешително, няма да ходи в селото. Такова е нареждането.
— Ама… професор Макгонъгол, моите леля и вуйчо… нали знаете, те са мъгъли и не разбират нищо… нищичко от формулярите и всякакви такива работи на „Хогуортс“ — говореше Хари, а Рон го насърчаваше, като му кимаше енергично. — Ако вие кажете, че мога да отида…
— Няма да кажа — рече професор Макгонъгол, като се изправи и грижливо подреди листата в едно чекмедже. — Във формуляра ясно пише, че разрешителното се дава от родител или настойник. — Тя се обърна и го погледна с някакво особено изражение. Дали му съчувстваше? — Съжалявам, Потър, но това е окончателната ми дума. А сега побързай да не закъснееш за следващия час.
Нищо повече не можеше да се направи. През целия следобед Рон наричаше професор Макгонъгол с най-различни епитети, от което Хърмаяни много се дразнеше. А когато лицето й придоби познатото изражение „толкова по-добре“, Рон още повече се ядоса. Хари пък трябваше да изтърпи всички от класа да обсъждат шумно и весело какво ще правят най-напред, като пристигнат в Хогсмийд.
— Е, поне ти остава пиршеството — опита се Рон да го развесели малко. — Нали знаеш — празничната вечеря в Деня на Вси светии.
— Да — мрачно отвърна Хари, — чудесно е.
В Деня на Вси светии винаги имаше хубава вечеря, но щеше да му е още по-вкусно, ако се връща заедно с другите от Хогсмийд. Каквото и да го съветваха да направи, не му ставаше по-леко от това, че не отиваше с тях. Дийн Томас, който имаше хубав почерк, предложи да подправят подписа на вуйчо Върнън във формуляра, но Хари вече бе обявил пред професор Макгонъгол, че той не е подписан, та не ставаше. Рон нерешително предложи мантията невидимка, но Хърмаяни отхвърли това, като им напомни предупреждението на Дъмбълдор, че дименторите могат да виждат и през нея. Пърси каза нещо, което ни най-малко не подейства като утеха на Хари.