Хари Потър и затворникът от Азкабан
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Хари Потър #3
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 954-446-557
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Хари Потър и затворникът от Азкабан». Краткое содержание книги:
…Писъците бяха спрели, ледената вълна се отдръпваше…
В третата книга от поредицата за Хари Потър загадките стават все повече и все по-сложни. Около Хари се явяват зловещи призрачни създания, а затворник беглец, обвинен в масово убийство, се опитва да се добере до него. Но малкият магьосник не се предава, напротив — започва специално обучение за самозащита. Неговите лични страхове и кошмари се заплитат в горещо кълбо и разплитането им ще разкрие истината за част от историята на училището и някои от най-добрите му възпитаници… Тази истина е красива и страшна!
Професор Макгонъгол изглеждаше много изненадана. Тя остана вторачена в Хари известно време, после каза:
— Ясно. Е, в такъв случай, Потър, ще разбереш защо не смятаме за разумно да излизаш вечер на тренировки по куидич. Много си уязвим на игрището само с отбора си наоколо…
— Ама първият ни мач е в събота! — не скри гнева си Хари. — Трябва да тренирам, професоре!
Професор Макгонъгол го гледаше замислено. Хари знаеше колко държи тя на отбора на „Грифиндор“. И нали в края на краищата точно тя го бе предложила за търсач още в самото начало! Той чакаше със затаен дъх.
— Хм… — Професор Макгонъгол се изправи и впери очи през прозореца към игрището за куидич, което едва се виждаше в дъжда. — Ех, повярвай ми, и на мен ми се иска най-после да спечелим Купата по куидич… Така или иначе, Потър, бих била по-спокойна, ако присъства и някой учител. Ще помоля Мадам Хууч да наглежда тренировките ви.
Времето непрекъснато се влошаваше, а денят на мача наближаваше. Отборът на „Грифиндор“ невъзмутимо и усилено тренираше под погледа на Мадам Хууч. Но на последната им тренировка преди мача в събота Оливър Ууд съобщи на отбора си неприятна новина.
— Няма да играем срещу „Слидерин“! — каза той, видимо ядосан. — току-що Флинт дойде да ми каже. Ще играем срещу „Хафълпаф“.
— Защо? — попита в хор отборът.
— Флинт се оправда с това, че ръката на търсача им още не била заздравяла — каза Ууд, ядно скърцайки със зъби. — Съвсем ясно ми е защо го правят. Не искат да играят в такова време. Страх ги е да не им намали шансовете…
През целия ден бе валяло и духаше силен вятър, а докато Ууд говореше, се чуваше далечен тътен на буря.
— Нищо й няма на ръката на Малфой! — вбеси се Хари. — Преструва се!
— Знам само, че не можем да го докажем — каза Ууд огорчен. — А ние тренирахме всичките тия ходове, за да играем срещу слидеринци. Сега пък ще излезем срещу „Хафълпаф“, които имат съвсем друг стил. Имат и нов капитан и търсач — Седрик Дигъри…
Анджелина, Алиша и Кейти изведнъж се разкикотиха.
— Какво има? — намръщи се Ууд на това лекомислено поведение.
— Не е ли един такъв висок и хубавец, а? — попита Анджелина.
— Силен и мълчалив — добави Кейти и трите пак избухнаха в смях.
— Мълчалив ами, като не може да върже две думи — каза Фред с пренебрежение. — Не разбирам защо се безпокоиш, Оливър, хафълпафци са слабаци. Миналия път като играхме с тях, Хари улови снича още на петата минута, не помниш ли?
— Тогава беше съвсем друго! — викна Ууд, та чак очите му изпъкнаха. — Дигъри е събрал много силен отбор! Самият той е отличен търсач! Боях се, че точно така ще приказвате! Не бива да се отпускаме! Трябва да се стегнем! Слидеринци се опитват да ни подхлъзнат! Ние сме длъжни да победим!
— Успокой се, Оливър! — каза Фред, който вече се беше изплашил за него. — Разбира се, че приемаме „Хафълпаф“ съвсем сериозно. Сериозно.
В деня преди мача ветровете вече се гонеха с вой, а дъждът се лееше като из ведро. В коридорите и класните стаи бе толкова тъмно, че се наложи да поставят допълнителни свещи и факли. Всички от отбора на „Слидерин“ злорадстваха и особено Малфой:
— Ах, защо не ми беше по-добре ръката! — въздишаше той, докато ха̀лата навън се блъскаше в прозорците.
Хари не се притесняваше за нищо друго, освен за мача на следващия ден. Оливър Ууд все дотичваше при него между часовете да му даде по още някой съвет. На третия път Ууд се разприказва твърде много. Хари установи, че е закъснял с десет минути за часа по защита срещу Черните изкуства, затова хукна натам, докато Ууд все още викаше след него: „Дигъри завива светкавично, така че може би ти трябва с лупинг…“
Хари едва се спря пред стаята, където имаха защита срещу Черните изкуства, рязко отвори вратата и влетя вътре.
— Съжалявам, че закъснях, професор Лупин, но…
Но от учителската катедра го гледаше не професор Лупин, а Снейп.
— Часът започна преди десет минути, Потър, така че ще лишим „Грифиндор“ от десет точки. Седни си.
Но Хари не помръдна.
— Къде е професор Лупин? — попита той.
— Ами, чувствал се е твърде зле днес, за да влезе в час — отвърна Снейп с крива усмивка. — Казах ти, струва ми се, да си седнеш.
Ала Хари пак остана на мястото си.
— Какво му е?
Черните очи на Снейп засвяткаха:
— Нищо, което да застрашава живота му — в гласа на учителя като че ли прозвуча съжаление, че не е иначе. — Още пет точки за сметка на „Грифиндор“, а ако трябва да потретя да си седнеш, ще станат петдесет.