Хари Потър и огненият бокал

— Не ми трябва домашен дух, който не ми се подчинява! — Той студено изгледа Хърмаяни. — Не ми трябва слуга, който забравя задълженията към господаря си и към неговото добро име.

Уинки плачеше толкова силно, че хлипанията й отекваха по цялата полянка.

Последва напрегнато мълчание, прекъснато от господин Уизли, който каза тихо:

— Е, смятам да отведа децата обратно в палатката, ако никой не възразява. Амос, тази пръчка ни разказа всичко, което можа… Дали е възможно Хари да си я получи обратно?

Господин Дигъри подаде пръчката на Хари и той я сложи в джоба си.

— Хайде да тръгваме — тихо подкани децата господин Уизли.

Но Хърмаяни не помръдна. Очите й все още бяха приковани върху хлипащото домашно духче.

— Хърмаяни! — настоятелно извика господин Уизли.

Момичето се обърна и последва Хари и Рон през полянката към гората.

— Какво ще стане с Уинки? — попита тя, щом се отдалечиха достатъчно.

— Не знам — отвърна господин Уизли.

— Как ужасно се отнасят с нея! — разгневи се Хърмаяни. — Господин Дигъри я нарича „домашен дух“ през цялото време… Ами господин Крауч! Знае, че е невинна, но все пак ще я изхвърли! Не го интересува колко се е уплашила или колко е била разстроена… Сякаш не е човешко същество!

— Е, тя наистина не е — отбеляза Рон.

— Това не значи, че е лишена от чувства, Рон. Отвратителен е начинът… — Хърмаяни се нахвърли върху него.

— Хърмаяни, съгласен съм с теб — бързо я прекъсна господин Уизли и й махна с ръка да побърза. — Но сега не му е времето да обсъждаме правата на домашните духчета. Искам колкото може по-бързо да се доберем до палатката. Какво стана с другите?

— Загубихме ги в тъмното — обади се Рон. — Тате, защо всички така се стреснаха от този череп?

— Ще ви обясня всичко в палатката — нервно отвърна господин Уизли.

Но на излизане от гората им се наложи да забавят ход.

Голяма група уплашени вещици и магьосници се бяха скупчили там и като видяха господин Уизли, много от тях се спуснаха към него.

— Какво става тук? Кой го направи? Артър… нали не е… той?

— Разбира се, че не е той — припряно отвърна господин Уизли. — Не знаем кой е, изглежда се е магипортирал. Моля да ме извините, но искам да си лягам.

Той поведе Хари, Рон и Хърмаяни през тълпата обратно към лагера. Всичко бе утихнало. Нямаше и следа от маскираните магьосници, само няколко опожарени палатки все още димяха.

От палатката на момчетата стърчеше главата на Чарли.

— Тате, какво става? — провикна се той в тъмното. — Фред, Джордж и Джини се прибраха, но останалите…

— Водя ги — успокои го господин Уизли, наведе се и влезе в палатката.

Хари, Рон и Хърмаяни го последваха. До малка кухненска маса седеше Бил и притискаше чаршаф към обилно кървящото си рамо. Ризата на Чарли бе раздрана, а носът на Пърси — разкървавен. Фред, Джордж и Джини бяха невредими, но много разстроени.