![Градът и звездите [The City and the Stars - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/2/0/9/6/7/gradt-i-zvezdite-the-city-and-the-stars-bg-download.jpg)
Градът и звездите [The City and the Stars - bg]
- Автор: Кларк Артур Чарльз
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Градът и звездите [The City and the Stars - bg]». Краткое содержание книги:
Но макар и лишени от каквато и да било реална мощ, след като човечеството достигнало най-елементарно ниво на цивилизация, отделните култове продължавали да възникват век след век. Колкото и фантастични вярвания да имали, те винаги успявали да подмамят шепа привърженици. Особено силно процъфтявали в периоди на безредици и смут — нищо чудно, че тъкмо Преходните векове се ознаменували с чудовищно избухване на невежеството. Когато реалността ставала тягостна, хората търсели утешение в митовете.
Въпреки спешното си бягство, Учителя не напуснал своя свят неподготвен. Седемте слънца били център на галактическата наука и мощ, а той навярно имал влиятелни приятели. Потеглили в изгнание с малък, но скоростен кораб — един от най-бързите, създавани някога. В изгнанието го придружавало и друго от върховните постижения на галактичната наука — роботът, който сега се взираше в Алвин и Хилвар.
Никой не успял изцяло да опознае талантите и функциите на тази машина. Всъщност тя станала почти второ „аз“ на Учителя — без нея религията на Великите вероятно би рухнала след смъртта на създателя си. Двамата заедно бродили сред звездните облаци и едва ли било случайност, че този зигзаг накрая свършил със света, от който се възвисили прадедите на Учителя.
За тази епопея били изписани цели библиотеки и всяко съчинение в тях вдъхновявало купища коментари, докато по законите на верижната реакция първоначалните томове изчезнали под планини от тълкования и коментари. Учителя спирал в много светове и откривал апостоли сред редица раси. Навярно имал невероятно могъщ характер, за да вдъхновява еднакво силно човеци и нечовеци, а толкова широко разпространена религия несъмнено е криела много красота и благородство. Вероятно Учителя бил най-преуспяващият — и последният — от всички месии на човечеството. Никой от неговите предшественици не успял да спечели толкова широко паство, нито да прехвърли учението си през такива пропасти във времето и пространството.
Алвин и Хилвар не разбираха в какво точно се е състояло това учение. Огромният полип правеше отчаяни опити да им втълпи, ала много от думите му бяха безсмислени, а той имаше навика да повтаря изречения или цели речи в механична скороговорка и ставаше почти невъзможно да ги проследят. След малко Хилвар се постара да отклони разговора от безсмислените тресавища на теологията, за да го насочи към достоверните факти.
Учителя и група от най-верните му последователи пристигнали на Земята в дните преди изчезването ма градовете. Космодрумът на Диаспар все още бил открит към звездите. Изглежда, те летели с най-различни кораби; корабът на полипите например бил пълен с вода от морето — техният естествен дом. Не се изясняваше дали Земята приела движението благосклонно — но поне не срещнало бурна съпротива и след нови скитания окончателно се оттеглило сред горите и планините на Лис.
В края на дългия живот Учителя отново обърнал мисли към дома, от който бил изгонен, и помолил приятелите си да го изнесат на открито, та да погледне звездите. Със стени сили изчакал изгрева на Седемте слънца и към края избъбрил много неща, които през бъдещите ери щели да вдъхновяват още повече техни тълкуватели. Той отново и отново повтарял за Великите, които сега са напуснали тая пространствено-материална Вселена, но един ден непременно ще се върнат; поръчал на учениците си да останат, за да им се поклонят, когато пристигнат. Това били последните му смислени думи. Сетне престанал да осъзнава обкръжението си, но точно преди края произнесъл една фраза и тя прекосила хилядолетията, за да вълнува мислите на всеки, който я чуел: „Прекрасно е да гледаш цветните сенки върху планетите на вечната светлина“. И издъхнал.
След смъртта на учителя много от учениците му се разпръснали, но други останали верни на учението и бавно го развили през хилядолетията. Отначало вярвали, че които и да са тези Велики, те скоро ще се завърнат, ала век след век надеждата увяхвала. Тук историята се объркваше, истината и легендата изглеждаха безнадеждно преплетени. Алвин само смътно си представяше поколения от фанатици, очакващи незнайно кога да се състои някакво неразбираемо за тях велико събитие.